— Има толкова много неща, които той не знае, сър — запелтечи Джарамин. — Не познава числата, историята, изкуствата…
— Няма нужда да става специалист по история, а на числата мога да го науча и сам. Освен това, за какво му е на един роб да разбира от изкуство, а? Това би било чиста загуба на време. Нали, Трал?
Трал си спомни за малката статуетка, която Джарамин веднъж бе донесъл, за да му обясни как е била издялана. Друг път бяха разглеждали синьо-бялата му пелена и бяха обсъждали как е била изтъкана. Джарамин бе нарекъл това „изкуство“ и Трал изпитваше желание да научи повече за създаването на такива прекрасни предмети.
— Както заповяда господарят — каза послушно той, без да издава истинските си чувства.
— Точно така. Не ти трябва да разбираш от изкуство, Трал. Трябва да се научиш как да се биеш — неочаквано проявявайки чувства, Блакмуър протегна ръка и я постави върху огромното рамо на Трал. Той се сниши и погледна към своя господар.
— Исках да си грамотен, за да имаш преимущество над своите противници някой ден. А сега аз ще се погрижа да овладееш всяко оръжие, което някога съм виждал. Ще те обуча на стратегия, Трал, и на хитрост. Ти ще се прочуеш на гладиаторската арена. Хиляди ще скандират името ти при всяка твоя поява. Как ти се струва това, а?
Трал видя как Джарамин се обърна и започна да събира своите вещи. Изпита странна болка, когато видя как острието за писане и глинената плочка изчезнаха завинаги в торбата на учителя. Старецът погледна през рамо към него, приближи вратата и почука. Отвориха му, той се промъкна навън и отново се чу изщракването на ключалката.
Блакмуър чакаше Трал да отговори. Оркът се учеше бързо и за да изпревари някой нов удар, предизвикан от неговото мълчание, бързо отговори на господаря си:
— Звучи ми много вълнуващо. Радвам се, че моят господар желае да поема по тази пътека.
За първи път, откакто се помнеше, оркът излезе от своята килия. Погледът му се рееше любопитно, докато го водеха през криволичещите проходи. Придружаваха го четирима пазачи — двама отпред и двама отзад. Блакмуър беше до него. Изкачиха се по някакво стълбище, което беше толкова тясно, че стените сякаш притискаха Трал, и продължиха да вървят по широк каменен коридор.
Силна светлина накара орка да замижи. Групата вървеше право към нейния източник и Трал започна да се страхува все по-силно от непознатия ярък блясък. Когато пазачите пристъпиха в осветената област, той замръзна на място. Земята там беше жълто-кафява, а не сива като камъните в подземието. Странни черни неща пълзяха по нея в краката на пазачите и имитираха всяко тяхно движение.
— Какво правиш? — излая Блакмуър. — Излизай. Другите, които държим тук, биха дали дори дясната си ръка, за да се разходят под слънцето.
Трал се досети за какво говори неговият господар. Източникът на ярката светлина бяха слънчевите лъчи — същите онези тесни снопчета, които влизаха през отдушниците на неговата килия, но тук те бяха в много по-големи количества. Обаче така и не можа да си обясни черните неща. Какво ли бяха те?
Трал посочи към тъмните човекоподобни форми, проснати на земята. За негов срам, пазачите започнаха да се смеят. Единият от тях дори започна да бърше сълзи от лицето си. Блакмуър почервеня.
— Идиот такъв — кресна той, — това са само… В името на Светлината, да не съм си намерил единствения орк, който се страхува от собствената си сянка? — той махна с ръка и един от пазачите смушка гърба на Трал с върха на своето копие. Въпреки защитата на дебелата му кожа, пробождането ужили орка и той залитна напред, пристъпвайки в осветеното място.
Очите му сякаш щяха да пламнат и той вдигна ръка, за да ги прикрие. Внезапната топлина на… слънчевите лъчи… върху главата и гърба му беше много приятна. Той свали бавно дланта си, но продължи да примигва, докато зениците му не се адаптираха напълно към ярката светлина.
Нещо огромно и зелено се извисяваше пред него. Инстинктивно, той се изправи в цял ръст и изрева. Последва нов смях на пазачите, но този път Блакмуър кимна с одобрение на реакцията на Трал.
— Това е чучело за тренировки — каза той. — Направено е от зебло, натъпкано със слама и представлява трол.
Срамът отново заля Трал. При по-внимателно вглеждане веднага се виждаше, че пред него не стои живо същество. Вместо коса, на главата на чучелото имаше слама, освен това ясно си личаха шевовете по зеблото.
— Така ли… изглеждат троловете? — заекна той.