Но инструкторът наистина беше много бърз и блокира с щит удара, който можеше да бъде фатален. Трал изсумтя изненадано, когато сержантът го намушка в оголения корем. Оркът се олюля, изваден от равновесие за кратко.
Едрият мъж се възползва от ситуацията и му нанесе три последователни удара, които биха убили всеки човек без броня. Трал успя да възстанови своето равновесие и почувства как го завладява странно, изгарящо чувство. Изведнъж светът наоколо изчезна, обвит от червеникава мъгла — сякаш беше останал насаме със своя противник. Цялото му огорчение и безпомощност изчезнаха, заменени от една смъртоносна заповед: убий врага!
Оркът нададе оглушителен рев, като силата на собствения му глас изненада дори него, и се втурна в яростна атака. Вдигаше оръжието и замахваше, вдигаше и замахваше — порой от удари се стовари върху грамадния човек. Сержантът се опита да отстъпи назад, но кракът му се подхлъзна на един камък и той падна по гръб. Трал изрева отново, а силното желание да размаже главата на инструктора продължи да го облива с нажежени вълни. Сержантът успя да вдигне меча пред себе си и да отбие повечето от ударите, но сега Трал го беше приковал между мощните си крака. Оркът захвърли меча встрани и посегна с огромните си ръце. Изведнъж си представи лицето на Блакмуър. Само ако успееше да стисне здраво врата му…
Отвратен от картината, която се разиграваше в съзнанието му, той замръзна, а пръстите му бяха само на сантиметри от гърлото на сержанта. То беше защитено от яката на бронята, но пръстите на Трал бяха силни. Ако го беше стиснал…
Няколко души притичаха и се нахвърлиха едновременно върху орка. Крещяха и го дърпаха, опитвайки се да го откъснат от проснатото тяло на бойния инструктор. Събориха го по гръб на земята и започнаха да го налагат с тренировъчните си мечове. Трал вдигна ръце пред главата си, опитвайки се да я предпази от сипещите се върху него удари. Изведнъж чу изстъргването на метал и видя как слънчевите лъчи се отразиха от нещо стоманено.
— Спрете! — изрева сержантът с висок, заповеднически глас, сякаш това, че току-що бе на сантиметри от смъртта, изобщо не му беше направило впечатление. — По дяволите, спрете или ще ви отрежа проклетите ръце! Веднага прибери меча, Маридан!
Отново се разнесе звукът от плъзгането на меч в ножницата. След това две силни ръце сграбчиха Трал и го изправиха на крака. Очите му срещнаха погледа на сержанта.
Изненадващо, инструкторът се разсмя и потупа орка по рамото.
— Браво на теб, момко. Никой не беше стигал толкова близко до обецата ми, при това още в първия двубой. Ти си роден воин, но забрави за какво се биеше, нали? — той посочи към златната халка. — Това трябваше да е целта ти, а не да ми строшиш врата!
Трал изломоти с мъка:
— Съжалявам, сержанте. Не знам какво се случи. Вие ме нападнахте, а после… — не искаше да разказва за кратката сцена с Блакмуър, която си беше представил. Бе достатъчно лошо, че беше загубил самообладание.
— Това е добра тактика понякога, особено когато искаш да размажеш противника си — изненада го сержантът. — Но ти ще излизаш и срещу хора. Тях трябва само да ги поваляш на земята и толкова. Трябва да спираш дотам. Твоята кръвожадност може да ти спаси кожата в истинско сражение, но за гладиаторските битки ще имаш нужда повече от това — той чукна по главата си, — отколкото от това — и посочи към сърцето си. — Искам да прочетеш някои книги по стратегия. Ти умееш да четеш, нали?
— Малко — успя да отвърне Трал.
— Трябва да изучиш историята на военното изкуство. Всички тези паленца я знаят — той махна с ръка към останалите млади войници — и те превъзхождат заради това.
Сержантът се извърна към останалите и добави:
— Но това е само за момента, момчета. Този тук притежава истински кураж и сила, макар да е още дете.
Мъжете изгледаха Трал враждебно.
Оркът усети как го изпълват внезапна топлота и задоволство — чувства, които му бяха непознати досега. Едва не беше убил този човек, но въпреки това не го бяха наказали. Вместо това, инструкторът му беше предложил да продължи да се учи, за да стане по-добър в боя и да знае кога да нанесе смъртоносен удар и кога да прояви… какво? Как се наричаше това, когато пощадиш някой противник?