Оркът имаше остър слух и винаги чуваше дърдоренето на хората около него. А те го смятаха за безмозъчна твар и никога не си мереха приказките в негово присъствие. Нима някой би внимавал какво говори, когато единственият му слушател е животно? По този начин Трал бе научил, че орките, някогашните свирепи врагове на Алианса, вече не били страшни. Все повече от тях били залавяни и затваряни в места, наречени „концентрационни лагери“. Дърнхолд бил основната база и всички началници на лагери живеели тук, а за ежедневните грижи си имали подчинени. Все още имало отделни схватки, но броят им намалявал с всеки ден. Някои от мъжете, с които тренираше, дори не бяха виждали въоръжен орк, преди да срещнат Трал.
През изминалите години на тренировки, сержантът беше разкрил пред Трал всички тънкости на боя. Младият орк си служеше умело с почти всяко известно оръжие — сабя, меч, копие, боздуган, кама, бич, мрежа, брадва, кривак и алебарда. Понякога му даваха и къса броня — за публиката беше по-вълнуващо, когато бойците бяха леко защитени.
В момента стоеше сред група новобранци. Упражнението, което щяха да правят, му беше познато отдавна и беше тренировка по-скоро за младите мъже, отколкото за Трал. Сержантът наричаше този сценарий „обкръжаване“. На новобранците обясняваше, че са патрул, който се е натъкнал на един от последните останали орки, твърдо решен да не се предаде без бой. Разбира се, ролята на упорития орк се падаше на Трал. Задачата беше да измислят поне три различни начина, по които да бъде заловен или убит воинът единак.
Трал не беше особено очарован от това упражнение. Предпочиташе нормалните двубои, пред задължението да бъде мишена понякога на дванадесет души. Блясъкът в очите на хората и усмивките по лицата им, докато се подготвяха да се бият с него, винаги бяха изумявали Трал. Отначало му беше трудно да направи разлика между измислицата и реалността. Когато бяха разиграли този сценарий за първи път, Трал беше изпитал затруднение да окаже необходимата съпротива, за да се получи някакъв възпитателен ефект. Сержантът го беше дръпнал настрани и му бе обяснил, че няма проблем да се бие срещу своите другари. Хората имаха брони и истински оръжия, а той разполагаше единствено с дървен тренировъчен меч, с който не можеше да ги нарани.
Сега, след опита от толкова много упражнения през последните години, играта му се удаваше все по-лесно. Трал веднага се превръщаше в ръмжащ, развилнял се звяр. Той никога не губеше самообладание по време на тези занимания и макар те да завършваха доста болезнено понякога, оркът продължаваше да вярва на сержанта.
Мъжете се приближиха към него. Точно както очакваше Трал, те избраха обикновена фронтална атака за първата от трите си тактики. Двама бяха въоръжени с мечове, четирима държаха своите копия вдигнати високо, а останалите размахваха секири. Един от юношите се хвърли напред.
Трал го парира умело. Дървеният му меч полетя нагоре с изумителна скорост. Оркът вдигна масивния си крак и изрита нападателя в гърдите. Младежът се претърколи назад, а по лицето му беше изписано удивление. Остана да лежи на земята, ловейки въздуха с уста като риба на сухо.
Трал отново зае бойна поза, очаквайки следващите двама. Те тръгнаха към него с насочени напред копия. Използвайки меча си, той отхвърли единия встрани със същата лекота, с която би отпъдил нахална муха. Нямаше щит и със свободната си ръка хвана копието на другия, изтръгна го от ръцете му и извъртя наточеното острие към гърдите на човека, който беше размахвал оръжието преди малко.
Ако се водеше истинска битка, Трал вече щеше да е забил копието в тялото на младежа. Но това беше само тренировка и оркът знаеше кога да спре. Той вдигна копието и тъкмо се канеше да го захвърли настрани, когато ужасяващ рев накара всички да замръзнат по местата си.
Трал се обърна и забеляза една каруца, приближаваща по лъкатушещия път към крепостта. Беше виждал такива превозни средства много пъти всеки ден. Пътниците винаги бяха все същите фермери, търговци, новобранци или някакви гостуващи благородници.
Не и този път.
Сега цвилещите коне дърпаха платформа, пълна с чудовищни, прегърбени зелени същества. Те бяха затворени в голяма метална клетка и Трал забеляза, че всички бяха оковани с вериги, прикрепени към пода. Изпита ужас от техния уродлив вид. Бяха огромни, безформени, с гигантски бивни вместо зъби, а очите им бяха мънички и блестяха свирепо…
И тогава истината се стовари върху него. Това бяха орки. Същества от неговия народ. Точно така изглеждаше и той в очите на хората. Тренировъчният меч изпадна от вцепенените му пръсти.