Някога Дуротан, вожд на клана Фростулф2, беше усещал целувката на слънцето в земи с по-мек климат. Беше размахвал секирата, присвивайки малките си очи заради отблясъците върху метала и пръските червена кръв. Някога той беше близък с целия си народ, а не само с орките от своя клан. Бяха стояли рамо до рамо — зелена вълна от смърт, която се бе изсипвала от хълмовете и бе проливала реки от човешка кръв. Бяха пирували заедно и дълбокият им, гърлен смях беше отеквал край огньовете. Бяха си разказвали истории за кръвопролития и завоевания, а децата им бяха клечали край угасващата жар, попивайки жадно описваните от възрастните сцени на кланета.
Но сега шепата орки от клана Фростулф трепереха самотни в своето заточение из мразовитите алтеракски планини на този чуждоземен свят. Единствените им приятели тук бяха огромните бели вълци. Те бяха толкова различни от гигантските черни зверове, които народът на Дуротан някога бе яздил. Но вълкът си беше вълк и цветът на козината не беше от значение, а упоритата търпеливост на орките, в комбинация със силите на шамана Дрек’Тар, бяха спечелили зверовете на тяхна страна. Сега орките и вълците ловуваха заедно и се топлеха взаимно през безкрайните снежни нощи.
Тих носов звук от дъното на пещерата накара Дуротан да се обърне. Грубото му лице с изсечени черти, застинали в обтегната маска от годините на тревоги и гняв, омекна при този звук. Малкият му син, който щеше да получи своето име в Деня за назоваване през този цикъл, беше изплакал, докато се хранеше.
Дуротан се изправи и се заклатушка тромаво към вътрешната кухина на пещерата, оставяйки Шарптут да гледа падащите снежинки.
Драка беше оголила гърдата си, за да кърми детето. Току-що го беше откъснала от себе си и затова бебето беше изплакало. Дуротан видя как тя изпъна показалец и забоде черния си, наточен като бръснач, нокът дълбоко в зърното. Отново долепи главата на детето до гърдата. Нито сянка на болка не премина по красивото й лице. Сега малкият орк щеше да суче от питателното мляко на майка си, примесено с нейната кръв. Такава беше най-подходящата храна за сина на Дуротан — подрастващ млад воин и бъдещ вожд на клана Фростулф.
В сърцето на главатаря се надигна любов към неговата самка — воин, която не му отстъпваше по кураж и лукавост — и към красивия, идеален син, който двамата бяха създали.
В този момент той отново си припомни трудната задача, която го очакваше, и сякаш камък легна на неговите плещи. Приседна и въздъхна дълбоко.
Драка впери в него предания поглед на кафявите си очи. Тя го познаваше прекрасно и усещаше, че го измъчват тежки мисли. Не му се искаше да споделя с нея своето решение, макар да бе твърдо уверен, че то е правилно. Все пак той беше длъжен да проведе този разговор.
— Вече имаме дете — започна Дуротан, а дълбокият му глас излизаше гръмовито от широкия му гръден кош.
— Да — отвърна Драка с гордост в гласа. — Красив и силен син, който ще поведе клана Фростулф, след като баща му гордо срещне смъртта си в битка… След много, много години — добави тя.
— Длъжен съм да се погрижа за неговото бъдеще — продължи Дуротан.
Сега беше привлякъл цялото й внимание. Отново се възхити на необикновената й красота и се опита да запечата лика й в своето съзнание. Пламъците на огъня играеха върху зелената й кожа, откроявайки релефа на силните й мускули, и караха бивните й да искрят. Тя не каза нищо, очаквайки го да продължи.
— Ако не бях говорил срещу Гул’дан, нашият син щеше да има повече приятели, сред които да израсте — продължи Дуротан. — Ако не бях говорил срещу плановете на Гул’дан, ние все още щяхме да бъдем членове на Ордата.
Драка изсъска, разтвори масивните си челюсти и оголи неодобрително зъби към своя самец.
— Тогава нямаше да бъдеш мъжкарят, с когото се събрах — прогърмя гласът й. Стреснато, детето отдели глава от гърдата и погледна към лицето на майка си. Бяло мляко и червена кръв се стичаха по изпъкналата му брадичка. — Дуротан от клана Фростулф не би стоял спокойно и не би повел народа си на заколение, както правят хората с овцете си. След това, което научи, ти беше длъжен да говориш, съпруже мой. Ако не бе постъпил така, ти нямаше да си вождът, когото племето ти уважава.
Дуротан кимна, съгласен с думите й.
— Да, Гул’дан никога не е обичал нашия клан. За него прогонването ни беше начин да увеличи собствената си власт…