Най-често противниците на Трал бяха обикновени хора. Естествено, от най-подлите, най-лукавите и най-силните, но си оставаха хора. Повечето бяха гладиатори — брутални, закоравели, осъдени престъпници, които се надяваха да излязат от затвора, печелейки пари и слава за своите покровители. Част от тях дори успяваха и спечелваха своята свобода. Други се озоваваха в поредната килия — богато украсена с гоблени по стените и с жена в леглото, но все пак си оставаха затворници. Малко покровители бяха готови да освободят хората, които увеличаваха техните богатства, сражавайки се на арената.
Но някои от двубоите на Трал не бяха с хора и именно те бяха най-вълнуващите.
Преди време орките бяха внушаваща страх и ужас бойна сила. В отдавна приключилата война хората бяха спечелили решителна победа и сега зеленокожите воини се бяха превърнали в подчинена паплач.
Разбира се, плановете на Блакмуър не се променяха от този факт. Врагът беше изолиран в специални концентрационни лагери по същия начин, по който говедата биваха вкарвани в оборите. И ето че сега всички тези лагери бяха изцяло под негово командване, мислеше си доволно генералът.
В началото планът му беше да отгледа орка като добре образован, предан роб и непобедим боец. Предвиждаше да изпрати Трал срещу неговия народ, ако тълпата от тези свирепи и измамни животни изобщо можеше да бъде наречена „народ“. След това, Блакмуър възнамеряваше да използва подчинените кланове за собствените си намерения.
Обаче Ордата беше надвита от Алианса, без Трал изобщо да вкуси от битката. Това не съвпадаше с плановете на Блакмуър и го докарваше до бяс.
Но после изникна нова възможност да използва своя опитомен орк. Тя изискваше търпение — нещо, с което Блакмуър не можеше да се похвали, — но наградата щеше да бъде далеч по-голяма от тази, която първоначално си беше пожелал.
Алиансът вече се раздираше от вътрешни противоречия. Елфите се присмиваха на хората, хората се подиграваха на джуджетата, а джуджетата изпитваха недоверие към елфите. Красив малък триъгълник от шовинизъм10 и подозрения.
Благородникът се поизправи в стола си, за да наблюдава как Трал побеждава най-грамадния и зловещ на вид мъжага, когото Блакмуър беше виждал досега. Въпреки това, той беше напълно убеден, че никой човек не би могъл да се сравнява с неудържимия зелен звяр, в който се беше превърнал неговият питомец. Публиката закрещя с неудържим възторг, а Блакмуър се усмихна самодоволно. Махна на Тамис Фокстън да се приближи и слугата побърза да притича.
— Милорд?
— Коя поред беше та’а? — Блакмуър усещаше, че говори малко завалено, но хич не му пукаше. Тамис го бе виждал и по-пиян и го беше слагал в леглото почти в безсъзнание.
Превзетото, разтревожено лице на Тамис Фокстън изглеждаше по-загрижено от обикновено.
— Коя поред от кое, милорд? — погледът му прескочи разбиращо към бутилката и се върна върху Блакмуър.
Внезапен гняв обзе командира. Той сграбчи Тамис за яката и го дръпна към себе си, на сантиметри от своето лице.
— Бутилките ли ми броиш, измет така’а? — изсъска той, без да повишава глас.
Блакмуър често си служеше със заплахи, за да държи Тамис под контрол. Най-сериозната беше публичният позор, който можеше да навлече на своя слуга, ако разкриеше истината за начина, по който бе откърмен малкият орк. Разбира се, той нямаше намерение да проиграва този последен коз, независимо колко бе пиян. В крайна сметка това беше само едно средство за сплашване, при това — напълно подходящо за случая.
— Ти накара собствената си жена да откърми чудовището за пари, а си позволя’аш да ме гледаш така… така… съжалително? — с размътения си поглед видя как Тамис пребледнява. Отвратен от неговото уплашено, посивяло лице, Блакмуър го блъсна назад. — Исках да разбера колко битки спечели Трал.
— О, да, сър, разбира се. Половин дузина една след друга — Тамис се спря и погледна жаловито. — При цялото ми уважение, сър, последната го изтощи много. Сигурен ли сте, че искате да го пуснете на арената още три пъти?
Идиоти. Блакмуър беше заобиколен от идиоти. Сержантът беше прочел програмата на битките тази сутрин и също беше настоявал, че оркът се нуждаел от поне няколко минути почивка между отделните битки. Горкото създание трябвало да си отдъхне, представяте ли си?
10
Шовинизъм — агресивен национализъм; думата произлиза от името на Никола Шовен, военен от времето на Първата френска империя. Първоначално означавала страстна възхвала на Наполеон, но по-късно добива сегашния си смисъл. — Б.р.