— О, не… Залозите срещу Трал нарастват с вся’а битка. Той никога не е губил, нито веднъж. Разбира се, че искам да спра и да върна обратно парите на всички тези мили хорица! — с отвращение махна с ръка на Тамис да се разкара. Не беше възможно Трал да бъде победен! Защо тогава да не ковем желязото, докато е горещо?
Трал спечели следващата битка, но дори през алкохолната пелена Блакмуър можеше да прецени, че оркът беше уморен. Премести стола си напред, за да вижда по-добре. Лангстън се беше събудил и го последва.
Следващата, осма поредна битка на Трал се разви така, както Блакмуър и публиката никога не бяха виждали.
Могъщият орк беше изтощен.
На арената, като изстреляни от катапулт, срещу орка се хвърлиха два планински лъва, уловени неотдавна, затворени, измъчвани и държани почти умиращи от глад. Кремаво-кафявите им кожи изглеждаха като размазани черти, когато те се стрелнаха мълниеносно върху Трал и той падна под свирепите им зъби и нокти.
Тълпата изръмжа ужасена и недоволна. Блакмуър скочи на крака, но се олюля и му се наложи да се хване за стола, за да не се строполи на земята. Парите му бяха застрашени…
И тогава Трал се изправи отново! Нададе яростен рев, откъсна хищните животни от себе си, сякаш бяха безобидни катерички и размаха бързо и умело двата си меча. Младият орк си служеше еднакво добре и с двете ръце, а остриетата проблясваха на ярката слънчева светлина, докато се въртяха и сечаха. Единият лъв падна мъртъв. Дългото гъвкаво тяло се просна, прерязано на две с един-единствен мощен удар. Оцелялото животно, разярено от смъртта на своя другар, нападна с подновено настървение. Този път Трал не се остави да бъде изненадан. Когато лъвът скочи с оголени нокти и зъби, той беше готов да го посрещне. Размаха острието на меча наляво, надясно и отново наляво. Звярът се раздели на четири кървави парчета.
— Я виж ти! — възкликна доволно Лангстън.
Подгрятата публика отново обезумя и нададе одобрителен рев. Трал, който обикновено посрещаше виковете с вдигнати юмруци, тропайки с крака така, че да разтърси земята, сега стоеше с отпуснати рамене. Дишането му беше накъсано и Блакмуър забеляза няколко дълбоки, кървящи рани по неговото тяло. Докато наблюдаваше скъпоценния си роб, генералът видя, как Трал бавно извъртя грозната си глава към него. Погледите им се срещнаха. В очите на орка Блакмуър съзря агония и изтощение… и една неизречена молба.
След това Трал, могъщият воин, падна на колене. Тълпата започна да шуми в недоумение. На Блакмуър му се стори, че долавя съчувствие във виковете. Лангстън впери мълчалив поглед в него.
Проклетият Трал! Той беше орк и се биеше от шестгодишен! Днес повече от схватките бяха срещу хора — могъщи бойци наистина, но нищо, което да се сравнява с неговата брутална сила. Това беше заговор! Искаха да лишат Блакмуър от парите, които щеше да спечели от последната, най-тежка от всички борби. Тъп, егоистичен роб! Иска да се върне в удобната си килия, да си чете книгите, да си яде храната, нали? Е, сега генералът щеше да му даде добър урок!
В този момент на арената тичешком излезе сержантът.
— Лорд Блакмуър! — извика той, свил шепи пред устата си. — Ще се откажете ли от последното предизвикателство?
Гняв изпълни Блакмуър и изби по лицето му. Как се осмеляваше сержантът да иска това от него, пред очите на всички! Олюлявайки се, благородникът стисна по-здраво облегалката на стола, за да запази равновесие. Лангстън се приближи дискретно, за да му предложи своята помощ. Генералът вдигна дясната си ръка напред, после положи дланта й върху своето ляво рамо.
Не.
Сержантът впери поглед в него, сякаш не можеше да повярва на това, което бе видял с очите си. После кимна и даде знак за начало на последната битка.
Трал се изправи с мъка на крака. Изглеждаше така, сякаш крепеше канара на плещите си. На арената изтичаха мъже, за да изнесат мъртвите планински лъвове и разхвърляните по земята оръжия. За предстоящия двубой подадоха на Трал един грамаден боздуган — метален топуз с шипове, прикрепен със синджир за дебела дървена дръжка. Оркът пое оръжието и се опита да заеме застрашителна поза. Дори от разстояние Блакмуър виждаше, че той потръпва неспокойно. Обикновено преди всяка схватка, докато се съсредоточаваше, Трал тъпчеше с крака.
Плавният ритъм въодушевяваше тълпата и помагаше на орка да се подготви за боя. Обаче днес му беше трудно дори да стои изправен.
Това беше само една схватка! Последната! Оркът беше длъжен да издържи и нея!
Вратите се отвориха шумно, но за известно време от мрачната вътрешност не се показа никой.