Той замълча, припомняйки си шока и ужаса, и гнева, които го бяха обзели, когато научи за съществуването на Съвета в сянка и за двуличието на Гул’дан. Беше длъжен да разкаже на останалите за надвисналата заплаха и да ги убеди да се противопоставят. Бяха ги използвали като пионки, за да унищожат цялата раса на Драенеите. А след това ги бяха изсипали през Тъмния портал върху този непознат за тях свят… и отново решението не беше взето от главатарите на клановете, а от Съвета в сянка. И всичко това заради Гул’дан и жаждата му за власт. Колко ли бяха орките, загинали заради неговото нелепо себелюбие?
Той потърси думите, с които да съобщи решението си на своята самка.
— Аз проговорих и бяхме изпратени в заточение. Всички, които ме подкрепиха, също бяха заточени. Това е голямо безчестие.
— Безчестие, но само за Гул’дан — отвърна тихо Драка. Детето тъкмо се беше успокоило и отново бе захапало гърдата. — Орките от твоя клан са живи и свободни, Дуротан. Наистина, мястото е сурово, но ние открихме ледените вълци и те станаха наши другари. Имаме прясно месо в изобилие, дори сред най-лютата зима. Запазихме старите си обичаи, доколкото можахме, а историите около огньовете са част от наследството, което ще предадем на децата си.
— Те заслужават много повече — каза Дуротан, после посочи със заострения си нокът към своя сучещ син. — Той заслужава по-добър живот. Нашите братя заслужават по-добра съдба. И аз ще ги поведа към нея!
Той се изправи и внушителната му фигура хвърли огромна сянка върху неговата самка и детето му. Унилото изражение на Драка издаваше, че тя бе очаквала тези думи. Изричането им на висок глас придаваше тежест и достоверност на словата… превръщаше ги в клетва, която не можеше да бъде нарушена.
— Имаше неколцина, които също изпитваха съмнения. Тогава те се вслушаха в моите думи. Ще се завърна и ще открия тези вождове. Ще ги убедя в моята истина и те ще съберат воините си. Повече няма да бъдем роби на Гул’дан, нито послушници, които мрат в безсмислени битки за неговата слава. В това се заклевам аз, Дуротан, вожд на клана Фростулф!
Грамадният орк отметна глава назад, отвори широко пълната си с остри зъби уста, вдигна очи нагоре и издаде дълбок, гневен рев. Бебето се разрева, а Драка потръпна, защото беше чула Клетвения вик. Тя бе сигурна, че звукът се беше плъзнал над натрупалия сняг, бе прокънтял над смълчания лагер и всички от клана го бяха чули в тихата вечер. Съвсем скоро щяха да се струпат пред тяхната пещера, надавайки гърлени ревове, и щяха да чакат Дуротан да им каже своето окончателно решение.
— Ти няма да тръгнеш сам, съпруже мой — заяви Драка с тих глас. — Аз ще дойда с теб.
— Забранявам ти!
Драка внезапно скочи на крака и стресна огромния воин. Хленчещото бебе се изтърколи от скута й, когато тя стисна юмруци и ги вдигна във въздуха, тресейки ги яростно. Миг по-късно Дуротан примигна, пронизан от силна болка в лявата си буза — тя го бе ударила с все сила, порязвайки плътта му с нокът. Кръв започна да се стича от дълбоката бразда на неговото лице.
— Аз съм Драка, дъщеря на Келгар и никой не може да ми забрани да последвам своя съпруг! Идвам с теб, ще стоя до теб и ако трябва, ще умра до теб! Пфу! — заплю го тя.
Докато триеше от лицето си слюнката и кръвта, сърцето му се изпълни с любов към неговата самка. С право я беше избрал за своя съпруга и майка на децата си. Едва ли в цялата история на орките бе имало по-щастлив мъжкар от него!
Ако Гул’дан научеше за тяхното тайно посещение, Оргрим Дуумхамър3 и неговият клан също щяха да бъдат заточени, но въпреки това великият боен вожд4 прие Дуротан и семейството му с добре дошли в своя стан. Все пак той погледна белия вълк с нескрито подозрение. Звярът, от своя страна, му отвърна по същия начин.
От грубата шатра, която служеше за подслон на Дуумхамър, бързо бяха разгонени по-низшите орки, преди Дуротан, Драка и безименният им син да бъдат въведени вътре.
Нощта бе хладна според бойния вожд на Ордата и той гледаше с почуда как почетните му гости свалят своите връхни дрехи, мърморейки нещо за жегата. „Ледени вълци — помисли си той, — сигурно са свикнали да живеят сред снегове и виелици“.
Личната му охрана беше на поста си отвън. Отметнатото покривало на входа на шатрата позволяваше на Дуумхамър да види как пазачите се бяха сгушили около огъня, протегнали огромните си зелени ръце към танцуващите пламъци. Мракът беше пълен, накъсван единствено от бледите светлинки на звездите. Дуротан беше избрал подходяща нощ за тайното си посещение. В тази тъмнина никой не би могъл да разпознае новодошлия орк, придружаван единствено от своята самка и тяхното дете.