Выбрать главу

Постепенно кланът Уорсонг го беше приел и за първи път през живота си Трал се чувстваше на своето място.

И тогава дойде новината за разузнавателните групи, изпратени от крепостта Дърнхолд. Рекшак се завърна една вечер от обиколките си по-кисел от обичайното.

— Да поговорим, господарю — обърна се той към Хелскрийм.

— Говори пред всички — отвърна му вождът.

Тази нощ бяха излезли пред пещерата и се наслаждаваха на хладната есенна вечер, пирувайки с плячката, уловена от Трал малко по-рано.

Рекшак хвърли обезпокоен поглед към него и изръмжа:

— Както желаеш. Човеците са започнали да претърсват горите. Облечени са с ливреи в червено и златно, а на техните флагове има черен сокол.

— Блакмуър — промълви отвратено Трал. Този мъж никога ли нямаше да го остави да живее на спокойствие? Нима щяха да го преследват навсякъде, за да го върнат обратно, окован във вериги и да го хвърлят на арената заради извратеното удоволствие на генерала?

Не! Той нямаше да допусне това да се случи! По-скоро щеше да загине в битката, отколкото отново да стане роб! Изгаряше го нетърпението да говори, но уважението изискваше да изчака първо Хелскрийм да се изкаже.

— Не съм изненадан — отвърна Гром със спокоен глас.

Трал се изненада, защото бе очаквал вождът да е разгневен от вестите.

Очевидно Рекшак също бе учуден.

— Господарю — започна той, — странникът Трал изложи всички ни на опасност. Ако хората открият нашите пещери, ние ще зависим единствено от милостта им. Те или ще ни избият, или ще ни подкарат като овце към своите лагери!

— Няма да се случи нито едното, нито другото — каза Хелскрийм. — Освен това не Трал е виновен за надвисналата опасност. Аз му разреших да остане, забрави ли? Нима се съмняваш в мен?

Рекшак сведе глава:

— Не, мой вожде.

— Трал ще остане с нас — обяви Хелскрийм.

— Благодаря, велики вожде — каза Трал, — но Рекшак е прав. Аз трябва да си вървя. Не бива да излагам клана Уорсонг на нови опасности. Ще си тръгна и ще оставя лъжливи следи за преследвачите, които ще водят далеч от вас.

Хелскрийм се наведе към дясната си страна, по-близо до Трал.

— Ние имаме нужда от теб, Трал — заяви той. Очите му горяха в мрака. — Аз имам нужда от теб. Трябва да освободим нашите братя от лагерите.

Трал поклати глава.

— Зимата наближава. Ще бъде трудно да изхраним цялата орда. Освен това… има още нещо, което трябва да направя, преди да застана до теб в похода за освобождаването на нашите братя. Веднъж ти ми каза, че знаеш къде се намира моят клан. Трябва да ги намеря, трябва да науча кой съм аз и какъв е моят произход, преди да бъда готов да те последвам. Смятах да тръгна към тях през пролетта, но Блакмуър ме принуждава да побързам.

Хелскрийм изгледа Трал продължително. Едрият орк не сведе очи пред този ужасяващ пламнал поглед. Накрая вождът кимна натъжено:

— Изгарям от желание за отмъщение, но разбирам, че твоята глава разсъждава по-мъдро. Нашите братя страдат затворени, но в летаргията си не усещат болката. Ще ги освободим, когато слънцето отново започне да свети ярко на небето. Не зная къде точно се намира кланът Фростулф, но съм уверен, че зовът на кръвта ще те отведе при тях, ако съдбата иска това.

— Ще тръгна на зазоряване — заяви Трал, а сърцето му биеше лудо в гърдите. Видя как Рекшак, който никога не го беше харесвал, кимна одобрително с глава.

* * *

На следващата заран натъженият Трал си взе сбогом с клана Уорсонг и с техния вожд Гром Хелскрийм.

— Вземи това — каза Гром и свали огърлицата от кости от тънката си шия. — Това са останките на първата ми жертва. Върху тях съм издълбал своите символи. Всеки оркски вожд ще ги разпознае.

Трал започна да протестира, но Хелскрийм оголи острите си жълти бивни и изръмжа. Трал нямаше желание да огорчава вожда, който се беше застъпил за него и му бе доказал уважението си, нито искаше да го разгневи и да чуе отново оглушителния му рев, затова сведе глава и Гром надяна огърлицата около дебелия му врат.

— Ще отведа хората далеч от вас — повтори Трал.

— Няма да има значение, дори да не го направиш — каза Хелскрийм. — Ще ги разкъсаме, като първо започнем от ръцете и краката! — Той се изсмя свирепо и Трал се присъедини към него с облекчение в сърцето.