Усмихнат, боецът се отправи към суровите, студени северни земи, към мястото, откъдето бе дошъл някога.
След няколко часа се отклони от пътя си и кривна към малкото селце, където беше ходил да краде храна и бе изплашил селяните. Внимаваше да не се приближава много, защото острият му слух вече долавяше грубите войнишки гласове.
Остави следи, които лесно щяха да бъдат открити от хората на Блакмуър. Сърцето му се късаше от мъка, докато отпорваше широка ивица от пелената със символа на клана Фростулф. Внимателно увеси парчето от един пън с щръкнали коренища на юг от селото. Искаше войниците да го намерят веднага, но се стремеше да не изглежда прекалено очевидно. Погрижи се да остави и няколко дълбоки, лесно забележими отпечатъка в разкаляната пръст.
При малко повече късмет, войниците щяха да намерят опърпаното парче от познатата на Блакмуър пелена, щяха да видят отпечатъците от краката му и това щеше да ги накара да повярват, че Трал се е насочил на юг.
Внимателно тръгна на заден ход, като се стремеше да улучва точно предишните си стъпки — това бе хитрост, научена от книгите, — а после заподскача от камък на камък и се добра отново до твърдата почва.
Погледът му се спря на алтеракските планини в далечината. Гром му бе разказвал, че техните върхове продължавали да се белеят на фона на небето дори в средата на лятото. Сега Трал щеше да се насочи право към сърцето им, без да е сигурен къде точно отива, а времето вече бе започнало да застудява. Дори на няколко пъти бе поръсвал и малко снежец. Скоро белите пелени щяха да покрият всичко, а най-дебели щяха да бъдат преспите в планините.
От клана Уорсонг го бяха изпратили добре запасен с торба, натъпкана догоре с храна. Бяха му сложили сушено месо, мех за вода, в който можеше да събира и топи снега при нужда, дебела пелерина, която да го пази от острите зъби на зимата, и няколко капана за зайци, с които да си лови плячка, докато пътува.
Късметът и съдбата, добрината на едно момиче и на група непознати орки му бяха помогнали да измине дългия път от Дърнхолд дотук. Гром Хелскрийм беше предрекъл, че за Трал е предопределена важна роля в съдбата на народа на орките и той не трябваше да спира по пътя си към своята орис.
Воинът намести торбата на гърба си, сбогува се мислено със земята на своето минало и закрачи уверено към примамливите планини, сред чиито назъбени върхове и скрити между тях котловини се намираше домът на клана Фростулф.
Дванадесет
Дните неумолимо преминаваха в седмици и Трал започна да измерва времето не по броя на изгревите, които наблюдаваше, а по броя на снеговалежите. Беше привършил запасите от изсушено месо, които му бяха приготвили от клана Уорсонг, макар че ги бе разпределил на минимални дажби. Понякога капаните му улавяха дребни животинки, но това се случваше все по-рядко, колкото по-високо се изкачваше в планините.
Поне вода имаше в изобилие. Навсякъде около него бълбукаха ледени поточета, а когато се изкачи още по-нагоре, където ручеите бяха замръзнали, започна да похапва от дебелите бели преспи. Често го застигаше свирепа зимна буря и тогава той си изравяше скривалище под снега, в което се свиваше, докато отмине виелицата. Всеки път, докато чакаше сгушен в своята пелерина, той се надяваше, че навяванията няма да го затрупат прекалено дълбоко и на другия ден ще успее да излезе обратно навън.
Трудното пътуване и гладът започнаха да го изтощават. Движенията му ставаха все по-бавни, а крачките по-къси. Често сядаше да почива и после едва успяваше да се надигне от снега и да продължи. Храната му свърши напълно, а вече нямаше глупави зайци и мармот15, които да се пъхат в капаните. Само случайните следи по снега му подсказваха, че наоколо все още има живот. От време на време зловещият далечен вой на вълците го подсещаше, че в нощта скитат и други гладни същества. Започна да яде листа и вейки от храсталаците, за да потуши революцията в стомаха си, но понякога се получаваха трудно смилаеми резултати.
През по-голямата част от времето снегът се сипеше обилно. Понякога спираше за кратко и синьото небе се изясняваше, но скоро притъмняваше отново, изпълнено с поредните навъсени сиви облаци. Трал започна да се отчайва. Не знаеше дали върви в правилната посока, която би го отвела до селището на клана Фростулф. Просто продължаваше да крачи, поставяйки равномерно единия си крак пред другия, на инат, твърдо решен да намери своя род или да загине в тези негостоприемни планини.
15
Мармот (зоол. — Arctomys marmotta) — вид катерица с едро тяло, груба козина и къса, рунтава опашка. — Б.пр.