— Моето име е Дрек’Тар. Аз съм шаман на клана Фростулф и техен закрилник. А ти кой си?
Трал се удиви при мисълта, че този съсухрен възрастен орк е закрилник на всички членове на племето. Опита да се надигне, но за негова огромна изненада сякаш някаква невидима ръка го хвана и го тръшна обратно върху кожите. Изненадан, той погледна към Дрек’Тар и забеляза, че старецът бе променил положението на пръстите си едва забележимо.
— Не съм ти давал разрешение да се изправяш — заяви шаманът. — Отговори на въпроса ми, страннико, иначе може и да забравя за гостоприемството.
Трал, който въпреки всичко беше изпълнен с уважение към старейшината, отвърна:
— Името ми е Трал.
— Трал! — изплю Дрек’Тар. — Човешка дума, която значи поробване.
— Да — каза Трал, — дума, която означава „роб“ на оркския език. Но вече не съм роб. Запазих името, за да ми напомня за моите задължения. Освободих се от оковите, които носех, и тръгнах да открия своето истинско минало — без да се замисля, Трал направи нов опит да се изправи и пак беше съборен обратно. Този път забеляза лекото раздвижване на съсухрените ръце. Старият орк наистина беше могъщ в магията.
— Защо нашите приятели вълците те откриха да се луташ сред вихрушката? — попита настоятелно Дрек’Тар. Очите му гледаха малко встрани от неговия събеседник и Трал разбра, че всъщност възрастният орк беше сляп.
— Това е дълга история.
— Имам достатъчно време.
Трал се засмя. С изненада откри, че харесва чудатия стар шаман. Предаде се на неумолимата сила, която го притискаше легнал по гръб, и разказа живота си от начало докрай. Как Блакмуър го беше намерил като бебе, как го бе отгледал и научил да чете и да се бие. Разказа на шамана за прекрасната добра Тарита, за бездушните орки, които беше срещнал в лагерите, за перипетиите си по пътя към Хелскрийм и как накрая се бе срещнал с него, за това, как великият вожд го беше научил на законите на бойците и на езика на неговия народ.
— Хелскрийм ми каза, че съм от клана Фростулф — завърши Трал. — Позна по малкото парче плат, в което съм бил повит като бебе. Мога да ти покажа… — замлъкна смутен. Естествено, на Дрек’Тар нищо не можеше да му бъде „показано“.
Очакваше шаманът да избухне при тази обида, но Дрек’Тар просто протегна ръка.
— Дай ми го.
Натискът върху гръдния му кош изчезна и Трал се изправи. Бръкна в торбата, извади окъсаното парче от пелената и безмълвно го подаде на шамана.
Дрек’Тар го пое с две ръце, повдигна го към гърдите си, промърмори тихо няколко думи, които Трал не успя да долови, и кимна.
— Точно както очаквах — изрече той и въздъхна тежко. Шаманът върна парчето на Трал. — Този плат наистина носи символа на клана Фростулф и е бил изпреден от твоята майка. Всички ние те смятахме за мъртъв.
— Как успя да разбереш, че… — и тогава Трал осъзна докрай какво му беше казал Дрек’Тар. Надеждата отново покълна у него. — Ти си познавал майка ми? И баща ми? Кой съм аз?
Дрек’Тар вдигна глава и впери слепите си очи в младежа.
— Ти си единственото дете на нашия изчезнал вожд Дуротан и неговата сърцата съпруга Драка.
Дрек’Тар предложи на Трал да похапне апетитна яхния от месо, бульон и корени и му разказа останалата част от неговото минало или поне това, което му беше известно. Двамата седяха в пещерата на стареца. Изтегнати около буйния огън, увити с дебели кожени наметки, възрастният шаман и младият воин се чувстваха топло и уютно. Палкар — момчето, което помагаше на Дрек’Тар и бе изтичало да го извика, когато Трал се бе пробудил — загреба с черпака от топлата яхния и внимателно постави дървената паница в ръцете на шамана. Оркът отложи разговора за по-късно и започна да се храни. Палкар стоеше мълчаливо. Чуваше се единствено пукането на цепениците в огъня и бавното, равномерно дишане на Уайз-Иър16, вълка спътник на Дрек’Тар.
Това беше мъчителна и трудна за разказване история и Дрек’Тар никога не бе допускал, че отново ще говори за нея.
— Баща ти и майка ти бяха най-почитаните орки сред клана Фростулф. Преди много зими те ни напуснаха, отправяйки се със страховита задача на далечен и труден път, от който така и не се завърнаха. Не знаехме какво се е случило с тях… до този момент — той посочи към бебешката пелена. — Нишките на този плат ми разказаха, че твоите родители са били убити, а ти си оцелял и си бил отгледан от хората.
Платът беше изтъкан от вълната на верните спътници на племето — белите кози, които не се страхуваха от суровите условия в негостоприемните планини. И понеже нишките някога са били част от живо същество, те притежаваха своя собствена памет. Именно те бяха разкрили пред Дрек’Тар част от живота на младия орк и видяното от шамана потвърждаваше историята, която му бе разказал Трал.