Трал не можеше да повярва на ушите си — шаманът наистина владееше могъщи сили.
— Освен с животните, ти си свързан и с другите неща в природата, така ли?
Дрек’Тар кимна.
— Мога да призовавам снеговете, ветровете и гръмотевиците. Когато ги помоля, дори дърветата се огъват заради мен. Реките потичат натам, накъдето ги насоча.
— Щом силата ти е толкова голяма, защо продължавате да живеете на толкова сурово място? — попита Трал. — Ако това, което ми казваш, е истина, ти би могъл да превърнеш този пуст планински връх в тучна градина. Никога няма да имате трудности при намирането на храна, враговете ви няма да ви открият…
— Така бих нарушил споразумението си с природните сили и повече никоя от тях не би ми отговорила! — изрева ядосано Дрек’Тар. На Трал му се прииска да вземе думите си назад, но вече беше твърде късно. Очевидно беше обидил стареца жестоко. — Нищо ли не разбираш? Нима общуването ти с алчните хора е изкривило душата ти до такава степен, че ти не можеш да вникнеш в същината на силите на шамана? Получавам всичко като дар, защото моля за него с уважение в сърцето си и съм готов да предложа нещо в замяна! Искам само най-прости неща, жизненонеобходими за моя народ. Понякога моля и за нещо по-голямо, но само когато е добро, справедливо и полезно. В замяна винаги изказвам благодарност към силите на природата, защото знам, че техните дарове са взети назаем, а не купени. Когато ги призовавам, елементите идват при мен, защото сами го пожелават, а не защото аз им заповядвам! Те са могъщи сили, които действат по своя собствена воля, а не като мои роби. Пфу! Какво ли ти обяснявам! Ти никога няма да разбереш — шаманът изръмжа и обърна гръб на младежа.
В продължение на много дни Дрек’Тар не му проговори. Трал продължи да върши черната работа, но усещаше, че все повече се отдалечава от клана Фростулф, вместо да се сближава с него. Една вечер, докато почистваше ямите с отпадъци, един от по-младите орки му извика:
— Ей, робе!
— Името ми е Трал — отвърна мрачно Трал.
Другият орк сви рамене.
— Трал, роб, каква е разликата — нали двете думи означават едно и също. Моят вълк е болен и изцапа постелята си. Почисти я!
Трал изръмжа ниско и гърлено.
— Почисти си я сам! Аз не съм твой слуга, а гост на клана Фростулф — озъби се той.
— О, така ли? Значи си имаме роб на гости? Дръж, човешко момченце, почисти го! — Оркът метна одеялото, преди Трал да реагира. Мръсната постелка залепна за лицето му и той усети мириса на урина.
Нещо в него се пречупи. Кръв наля очите на Трал, обзе го ярост и той изрева от обида. Захвърли изцапаното одеяло и сви юмруци. Започна да тропа ритмично и гневно с крака, както беше правил преди много време на арената. Но тук вместо аплодираща го публика, около него се бе затворил кръг от внезапно притихнали орки, които го гледаха втренчено.
Другият орк се изпъчи упорито.
— Казах да го почистиш, робе!
Трал изрева и скочи.
Младият мъжкар понечи да се брани, но бързо беше повален от бившия гладиатор. Трал изобщо не усети болката от дълбоките рани, нанесени му от острите черни нокти на другия — до такава степен го бяха обзели гневът и обидата. Той не беше ничий роб! Никога повече! Пред него имаше враг и той знаеше как да действа в такъв случай. Притисна го силно, изви му ръцете…
Откъснаха го от младока и го захвърлиха в дълбока снежна преспа. Студът бързо възвърна разсъдъка му и той осъзна, че беше проиграл всичките си шансове да бъде приет от племето. Тази мисъл го разтърси и той остана да седи със сведен поглед, потънал до кръста в снега. Беше се провалил. За него вече нямаше място, което да нарече свой дом.
— Чудех се колко ли време ще ти отнеме да стигнеш дотук — заяви познат глас. Трал вдигна очи равнодушно и видя, че слепият шаман стои пред него. — Изненада ме с това, че издържа толкова дълго.
Трал се надигна бавно.
— Аз вдигнах ръка срещу своите домакини — промълви унило той. — Ще си тръгна веднага.
— Няма да го направиш — отвърна Дрек’Тар спокойно. Трал се обърна и го изгледа с почуда. — Това беше изпитание. Исках да проверя дали имаш нужните качества, за да бъдеш един от племето. Ако беше настоял да станеш вожд, защото притежаваш това право по рождение, щяхме да те отпратим незабавно… дори щяхме да пуснем вълците си по твоите дири, за да те прогонят надалече. Преди да те приемем, искахме да открием в теб смирението. От друга страна, ние не бихме могли да уважаваме някой, който се примирява да остане роб за прекалено дълго време. Ако не беше нападнал Утул заради обидите, които ти отправи, ти нямаше да си истински орк. Радвам се да разпозная в теб един смирен и същевременно горд представител на нашето племе!