Дрек’Тар положи нежно съсухрената си ръка върху мускулестото рамо на младежа.
— По пътя на шамана ще изживееш много трудности. Повярвай ми, тези две качества ще ти потрябват.
Тринадесет
О станалата част от дългата зима беше сурова, но Трал се наслаждаваше на топлината, грееща вътре в него, и не обръщаше никакво внимание на свирепите виелици. Сега той беше признат член на клана, и дори при племето Уорсонг не се бе чувствал толкова пълноценен. През деня ходеше на лов с останалите, които вече бяха негово семейство, а в свободното си време разговаряше продължително с Дрек’Тар. Нощем младият орк седеше край огъня и беше част от шумната и весела група, която пееше песни и редеше предания за отминалите славни години.
Дрек’Тар често му разказваше истории за неговия смел баща и Трал винаги биваше обземан от гордост и щастие, когато го слушаше. Усещаше, че възрастният орк продължава да премълчава част от истината, но не искаше да насилва нещата. Вече се доверяваше напълно на стареца и вярваше, че той ще му каже онова, което трябва да знае.
Трал си намери и един неповторим приятел. Една вечер, както беше обичаят им, всички от племето бяха насядали около огъня и си приказваха. Техните вълчи спътници спяха отвъд кръга от светлина. Изведнъж един млад вълк се отдели от глутницата и приближи. Орките замлъкнаха в любопитно очакване.
— Тази млада женска е решила да направи своя Избор днес — обяви тържествено Дрек’Тар. Трал отдавна беше престанал да се учудва от мъдростта на шамана, но все пак му бе любопитно как той е разбрал какъв е полът на вълка и че е готов да направи своя Избор. Самият той дори не знаеше какво означава това.
Старецът се изправи с мъка на крака, пъшкайки болезнено, и протегна ръце към вълчицата.
— Прекрасна моя, ти искаш да създадеш връзка с някой от нашия клан. Пристъпи напред и избери онзи, с когото ще бъдеш обвързана до края на дните си — подкани я той.
Вълчицата остана спокойно на своето място. Не бързаше, ушите й потръпваха, а тъмните й очи внимателно се вглеждаха във всеки от присъстващите орки. По-възрастните вече имаха спътници, но много от младите още не бяха Избрани.
След кратката схватка, предизвикана от преднамерената му грубост, Утул бързо бе станал най-преданият приятел на Трал. Сега той стоеше напрегнат и беше очевидно колко силно се надява този великолепен, грациозен звяр да избере именно него.
Очите на вълчицата и Трал се срещнаха и сякаш мълния прободе телата им.
С дълги скокове красивото животно се насочи към него и легна в краката му. Погледът му се впери предано в очите на младежа. Той усети как го залива топла вълна на родство с това създание, макар то да бе различно от неговия собствен вид. Вече беше сигурен, че заедно щяха да пътуват през своя живот, докато единият от двамата не срещнеше края на дните си.
Посегна бавно и докосна прекрасно оформената глава на Сноусонг17. Козината й беше мека, плътна и приятна на пипане. Изпълни го чувство на нежност и привързаност. Той беше Избран и някой щеше да го обича за цял живот!
Орките нададоха одобрителни викове, а силно разочарованият Утул първи потупа Трал по рамото.
— Кажи ни нейното име — изрече Дрек’Тар.
— Казва се Сноусонг — отвърна Трал, без да разбере как го е научил. Вълчицата доволно притвори очи и той долови нейното одобрение.
Една вечер към края на зимата Дрек’Тар му разкри причината за гибелта на Дуротан.
Все по-често се разнасяше песента на капките от топящия се под лъчите на слънцето сняг. Този следобед Трал се навърташе около стареца, гледайки почтително как шаманът извършва ритуала, свързан с пролетното топене на снега. Дрек’Тар молеше Духа на водата да не бърза да се освободи от оковите на зимата и да внимава с посоката, за да не залее с потоп лагера на клана Фростулф. Откакто го беше избрала, Сноусонг стоеше до Трал като вярна, мълчалива бяла сянка.
Трал почувства някакво раздвижване в себе си, някакво непознато усещане, и долови един тих глас: „Ние чуваме молбата ти и не я намираме за непристойна, Дрек’Тар. Няма да потечем натам, където живее твоето племе, шамане“.