Дрек’Тар се поклони и приключи церемонията според древните предписания.
— Аз го чух — заяви Трал. — Чух как снегът ти проговори!
Дрек’Тар обърна слепите си очи към младежа.
— Усетих, че го чуваш — каза той. — Явно си разбрал и възприел всичко, на което те научих, и си готов да бъдеш посветен. Това ще стане утре. Но тази вечер искам да дойдеш при мен, защото имам да ти казвам още нещо.
На смрачаване младият орк се появи пред входа на пещерата. Уайз-Иър, спътникът на Дрек’Тар, нададе щастлив вой. Шаманът даде знак на Трал да влезе.
— Седни — предложи той и Трал го послуша. Сноусонг приближи до Уайз-Иър, двата вълка се поздравиха с докосване на носовете, свиха се един до друг и бързо заспаха.
— Ти ми зададе много въпроси за своите родители и тяхната съдба. Липсата на отговори сигурно те е измъчвала. Досега се въздържах да говоря за това, но вече дойде времето да научиш истината. Обаче, първо, искам да се закълнеш в душите на предците си, че това, което ще ти кажа, няма да споделяш с никого, докато не получиш ясен знак, че то може да бъде разкрито.
— Заклевам се — отвърна тържествено Трал. Сърцето му подскачаше лудо. След толкова много години щеше да научи истината.
— Разказвал съм ти, че бяхме изпратени на заточение от Гул’дан, който е мъртъв вече — започна Дрек’Тар. — Това, което не знаеш, е защо. Никой не научи причината, освен мен и твоите родители. Такова беше желанието на Дуротан. Узнаването на истината носеше смърт, а той искаше да запази в безопасност клана си.
Трал мълчеше и не пропускаше нито дума от разказа на Дрек’Тар.
— Всички знаехме, че Гул’дан е зъл и не го вълнуват интересите на народа ни. Но за мнозина остана тайна, колко дълбоко беше неговото предателство. Орките така и не научиха ужасната цена, която и до днес плащаме за неговите действия. Дуротан беше научил истината и затова го изпратиха в изгнание. Значително по-късно, те двамата с Драка и бебето — това беше ти, млади Трал — се отправиха към южните земи, за да разкажат на могъщия оркски вожд Оргрим Дуумхамър за предателството на Гул’дан. Така и не научихме дали твоите родители са успели да стигнат при Дуумхамър, но сме сигурни, че са ги убили, за да не разкрият онова, което знаеха.
Трал беше нетърпелив да попита какво толкова страшно са знаели баща му и майка му, но преглътна въпроса си, решавайки, че шаманът сам ще му разкрие, каквото сметне за необходимо.
Дрек’Тар направи дълга пауза, след което продължи да разказва:
— Гул’дан винаги бе искал властта единствено за себе си. За да постигне своето желание, той ни беше продал в робство. Беше събрал една група от зли оркски магьосници, наречена „Съвета в сянка“, начело на която стоеше той самият. От тях тръгваха заповедите към целия ни народ. Но те бяха в съюз с демоните. Именно от тях бяха получили гнусните си сили и точно с тяхна помощ вдъхнаха на Ордата такава силна любов към убийствата и битките, че орките забравиха за старите си обичаи, за силата на природата и за шаманите. Вече жадуваха единствено за кръв и смърт. Виждал си червения огън в очите на орките в лагерите. По този знак можеш да познаеш, че те са били обсебени от демоничните сили.
Трал ахна. Спомни си за блесналите кървавочервени очи на Хелскрийм и за линеещото му тяло. Но Гром беше запазил разсъдъка и волята си, признаваше силата на милосърдието и не бе обхванат от безмозъчната летаргия, която Трал беше видял в лагерите. Хелскрийм сигурно постоянно се беше борил с демона в душата си. Възхищението на Трал към вожда нарасна още повече, когато осъзна колко силна беше волята му.
— Смятам, че летаргията, за която ни разказа, е предизвикана от празнотата, която орките са изпитали, след като демоничните сили са ги напуснали. Сега, без тази вътрешна енергия, те се чувстват слаби и съкрушени. Не разбират какво се е случило с тях, пък и това не ги вълнува достатъчно, за да се замислят по-сериозно върху него. Трал, те са като празни съдове, които някога са съдържали отрова. И сега отчаяно им се иска да бъдат отново напълнени с нещо благотворно. Само опората на старите обичаи може да ги върне отново към живота. Единствено връзката с чистите сили на природата може да ги изпълни отново със смисъл от съществуването и да уталожи глада в душите им. Връщането към корените ще ги изкара от тяхното вцепенение и ще им напомни за гордите и смели прародители, от които произлизаме всички.
Сякаш хипнотизиран, Трал продължаваше да слуша Дрек’Тар, без да изпуска нито думичка.