— Твоите родители бяха научили за тази безчестна сделка. Бяха разбрали, че кръвожадността на Ордата е изкуствено създадена. Демоните и Гул’дан бяха откраднали характерната смелост на орките, насочвайки я в неправилна посока, тъй като искаха да я използват за собствените си долни цели. Дуротан беше разкрил това и нашият клан беше прокуден далече на север, за да се запази тайната. Вождът ни прие изгнанието, но когато ти се роди, осъзна, че няма право да продължава да премълчава истината. Той желаеше един по-добър свят. Свят, в който да израснеш ти, Трал. Ти беше неговият единствен наследник и щеше да станеш следващият вожд на племето. Затова Дуротан и Драка поеха към южните земи, както вече съм ти казвал, за да се срещнат със своя стар приятел Оргрим Дуумхамър.
— Това име ми е познато — досети се Трал. — Той е бил могъщият боен вожд, повелителят на клановете, повел обединените им сили срещу хората.
Дрек’Тар кимна.
— Той беше добър, мъдър и смел водач на орките. Но после преживяхме унизително поражение от хората, предателството на Гул’дан беше разкрито и демоните бяха прокудени. Останалото вече ти е известно.
— Дуумхамър беше ли убит?
— Не, смятам, че не е мъртъв, но нищо не се е чувало за него оттогава. Понякога до нас достигаха странни слухове — че бил станал отшелник; че се бил укрил някъде; че също бил пленен и сега е затворник. За мнозина от народа ни той е легенда. Чакат го да се завърне и да ни освободи от потисничеството на хората.
Трал погледна изпитателно към своя учител.
— А ти какво мислиш, Дрек’Тар?
Възрастният орк се засмя гърлено.
— Мисля — отвърна той, — че ти казах достатъчно и сега е време да си почиваш. Утре е денят на твоето посвещение, ако така са пожелали духовете на предците. Поспи, събери силите си и ела добре подготвен.
Трал се изправи и се поклони почтително. Дори шаманът да не забележеше, той направи това заради самия себе си.
— Ела, Сноусонг — повика той и бялата вълчица тръгна кротко сред нощния мрак до спътника на живота си.
Дрек’Тар се заслуша и когато се увери, че двамата са се отдалечили, се обърна към Уайз-Иър.
— Имам една задача за теб, приятелю мой. Всъщност вече знаеш какво трябва да правиш.
Трал се опита да заспи, но сънят му убягваше. Чувстваше се неспокоен и възбуден от онова, което щеше да преживее на следващия ден. Дрек’Тар не беше му разказал нищо за посвещаването. Искаше му се да има поне някаква представа какво го очаква.
Все още лежеше буден, когато се сипна зората, изпълвайки пещерата му с бледата си светлина. Изправи се и излезе навън, където цялото племе се беше събрало и чакаше мълчаливо.
Опита се да заговори Утул, но Дрек’Тар вдигна повелително ръка.
— Не ти е позволено да произнасяш нито дума, докато не ти дам знак да говориш! — заяви той. — Тръгни към върховете сам веднага! Сноусонг трябва да остане тук. Не ти е разрешено нито да се храниш, нито да пиеш! Трябва да мислиш единствено за пътеката, по която ще поеме твоето бъдеще. Върни се при мен, когато залезе слънцето! Ритуалът ще започне тогава.
Трал се обърна послушно и пое извън лагера. Сноусонг знаеше какво се очаква от нея и не го последва. Вдигна глава нагоре и започна да вие. Останали вълци се присъединиха към нея. Техният див, сладостен вой придружаваше Трал, докато той се отправяше към планината, за да размишлява.
Денят се изниза по-бързо, отколкото Трал бе очаквал. Съзнанието му все още беше пълно с въпроси, за които нямаше отговор, и той се изненада, когато видя, че светлината вече угасва и слънцето, малка оранжева топка в зимното небе, бе започнало да се скрива зад линията на хоризонта. Трал се върна, огряван от последните лъчи, които обагряха небосклона.
Дрек’Тар го посрещна в близост до селището. Трал веднага забеляза, че двата вълка не бяха наблизо, което беше странно, но го прие като част от ритуала. Приближи се към шамана и зачака. Възрастният орк му даде знак да го последва.
Поведе го по един нисък, покрит със сняг хребет, който Трал не беше виждал дотогава. В отговор на неизречения му въпрос, Дрек’Тар отвърна:
— Това място винаги си е било тук, но не желае да бъде забелязвано. Едва сега, когато те разпознава и посреща с добре дошъл, то става видимо за тебе.
Трал усети, че е неспокоен и нервен, но замълча, предпочитайки да не си признава. Дрек’Тар махна с ръце и пред изумените очи на Трал снегът се разтопи. Показа се голяма, кръгла скална площадка.