— Застани в средата, Трал, сине на Дуротан — заповяда Дрек’Тар. Сега гласът му не беше дрезгав и треперещ, а изпълнен със сила и мощ, които не се бяха долавяли доскоро. Младият орк се подчини на разпореждането.
— Приготви се за среща с Духовете на природата — каза Дрек’Тар и сърцето на Трал подскочи.
Младежът зачака.
Нищо не се случваше. Всичко наоколо оставаше спокойно. Трал се размърда неловко. Слънцето съвсем се беше скрило и над тях бяха започнали да блещукат звездите. Вече усещаше как в него се надигат гняв и нетърпение, когато един глас отчетливо прозвънтя в главата му:
„Търпението е първото ти изпитание“
Трал си пое дъх уплашено. Гласът продължи:
„Аз съм Духът на земята, Трал, сине на Дуротан. Аз съм почвата, която ражда плодовете, хранещи зверовете и хората. Аз съм скалите — дълбоко заровеният скелет на света, по който ходите. Аз съм всичко, което расте и живее в моята утроба — червей или дърво, трева ши цвете. Питай ме“.
„Какво да питам?“, зачуди се Трал.
Веднага почувства странен кикот, който лекичко вибрираше през краката му.
„Да знаеш въпроса, е част от твоето изпитание“.
Отначало Трал се обърка, но после се окопити и спокойно, както го бе учил Дрек’Тар, зададе своя въпрос:
„Ще ми даваш ли назаем своята сила и мощ, когато имам нужда от тях, за доброто на клана и на онези, на които трябва да помагам?“.
„Помоли ме“, беше отговорът.
Трал започна да тропа с крака. Усещаше, както и преди, когато бе правил така, как силата се надига у него, но този път тя не прерастваше в кръвожадност. Изпълни го усещането за мощ, а волята му стана твърда като камъка. Отдаден на тези сладки чувства, той почти не забелязваше как скалата под него започна да се тресе. Отвори очи едва когато ноздрите му се изпълниха със сладко благоухание.
В земята се беше отворила огромна цепнатина и навсякъде върху онова, което преди беше камък, сега цъфтяха цветя. Трал зяпна от изненада.
„Съгласен съм да ти давам помощта си за доброто на клана и на онези, на които трябва да помогнеш. Почитай ме и този дар ще бъде твой завинаги“.
Трал почувства как силата постепенно намалява и го оставя треперещ от мощта, която доскоро го беше изпълвала. Не му остана много време да се диви на преживяването, защото вече го зовеше нов глас:
„Аз съм Духът на въздуха, Трал, сине на Дуротан. Аз съм ветровете, които носят топлина и хлад на земята. Аз изпълвам дробовете ти. Нося птиците и насекомите, и драконите, и всички неща, които се издигат и се реят из моите висини. Питай ме“.
Този път Трал знаеше какво да прави и отново зададе своя въпрос. Но сега силата, която го изпълваше, беше различна — лека и свободна. Не му беше разрешено да говори, но от самата му душа избликна радостен смях и той не успяваше да го сдържа. Почувства как топли ветрове го галят и прекрасни аромати се вливат в ноздрите му, а когато отвори очи, видя, че се носи високо над земята. Далече под него Дрек’Тар изглеждаше малък като буболечка. Трал не се страхуваше. Духът на въздуха щеше да го подкрепя. Оркът го беше помолил и той се бе отзовал.
Трал се спусна внимателно надолу и докосна с крака земната твърд. Вятърът го помилва нежно и утихна.
Младежът отново усети как го изпълва сила, но този път тя беше почти болезнена. Жега кипеше в тялото му, а по зелената му кожа бе избила обилна пот. Едва преодоляваше желанието да се хвърли в близките снежни преспи. Оркът бе помолил Духът на огъня за помощта му и той се беше отзовал.
Високо във въздуха се разнесе силно прашене. Изненадан, Трал вирна глава нагоре. Светкавици вихреха опасния си танц из нощното небе, като обещание да изпълняват всяко негово желание. Цветята, изпъстрили пропуканата земя, избухнаха в пламъци, изгоряха и се превърнаха в пепел. Да, това беше страховита природна сила! Трал си помисли за приятните огньове, които грееха неговия клан, и в този миг бушуващите пламъците секнаха и на тяхното място остана само малко, уютно огънче.
Трал благодари сърдечно на Духа на огъня и усети, когато стихията го напусна. Чувстваше се изцеден от страшните енергии, които се редуваха да изпълват тялото му. Беше доволен, че му остава да опознае само още една природна сила.
Когато призова и нея, Духът на водата го заля със спокойствие и хладина и потуши жегата, останала след Духа на огъня. Пред Трал се разля видение за океана, който никога, не беше виждал. Съзнанието му се гмурна да огледа мрачните му дълбини. Нещо студено докосна кожата му. Отвори очи и видя, че над него се сипеше обилен сняг. Със силата на своята воля, Трал първо го превърна в дъжд, а после го спря напълно. Усещаше се обладан от неземна сила и спокойствие. Това му беше дарено от Духа на водата и затова Трал го изпрати с дълбоки и сърдечни благодарности.