— Кога? Защо? — попита Трал и после добави бързо: — Не ми отговаряй, ако не искаш да си спомняш за това.
— Макар и новак, ти вече си шаман — започна да обяснява Дрек’Тар. — Трябва да познаваш нашите ограничения. Срамувам се от това, но трябва да призная, че неведнъж съм искал неподходящи неща. Веднъж помолих за потоп, който да отнесе едно човешко селище. Бях огорчен и ядосан, защото хората бяха избили мнозина от нашия клан, но в техния лагер имаше и жени, и деца… Затова Водата не пожела да го направи.
— Но нали винаги е имало потопи — каза Трал. — Много невинни хора са загинали, без това да е ставало по нечия молба.
— Природните сили не съществуват, за да се занимават само с нашето племе, Трал — отвърна Дрек’Тар. — Не претендирам, че познавам техните цели и намерения. Те не ги обсъждат с мен. Духът не отвърна на моята молба, защото според него е било жестоко да издави стотици хора, които е сметнал за невинни. По-късно, когато гневът ми се поохлади, осъзнах, че не съм бил прав да го искам.
— За какво друго са ти отказвали?
Дрек’Тар се поколеба.
— Ти сигурно си мислиш, че цял живот съм бил стар и мъдро съм ръководил духовния живот на племето.
Трал се ухили.
— Никой не се ражда стар, Велики шамане.
— Понякога ми се иска да бе станало точно така. Но нявга и аз бях млад като теб и кръвта ми кипеше във вените. Имах самка и дете, които за нещастие загубих.
— В битка срещу хората?
— Не. Те просто бяха повалени от коварна болест и всички молби за пощада, които отправях към природните сили, бяха напразни. В своята печал аз се разгневих — гласът на Дрек’Тар натежа от тъга. — Настоявах пред духовете да върнат живота на моите скъпи същества. Така силно ги разгневих, че те дълги години отказваха да отговарят на моите призиви. Заради моя егоизъм много други от нашия клан също пострадаха, защото силите на природата ни бяха изоставили. По-късно разбрах колко глупаво е било моето желание и помолих духовете за прошка. И те ми простиха.
— Но… според мен е било напълно естествено да поискаш твоите любими същества да бъдат излекувани — каза Трал. — Духовете е трябвало да те разберат и да ти помогнат от съчувствие.
— О, разбраха ме. Моята първа молба беше смирена и природните сили ме изслушаха със състрадание, преди да ми откажат. Следващите ми думи бяха изпълнени с гневно настояване и Духът на живота се обиди, че толкова грубо се осмелявам да нарушавам връзката си с него.
Дрек’Тар протегна ръка и я постави върху рамото на Трал.
— Напълно вероятно е — продължи възрастният орк — ти също да познаеш болката от загубата на любими същества, Трал. Трябва да запомниш, че Духът на живота има причини за всичко, което прави, и ти си длъжен да ги уважаваш.
Младият шаман кимна, изпълнен с печал от загубата, която бе понесъл Дрек’Тар. Не намираше сили да го обвини, че от мъка се беше разбеснял срещу елементите на природата.
— Къде е Уайз-Иър? — попита той, за да смени темата.
— Не знам — на Трал му се стори, че отговорът е подозрително безразличен. — Той е мой спътник, а не роб. Напуска ме, когато пожелае, и се връща, когато сам реши.
Сякаш за да го увери, че няма намерение да се скита някъде и да го изоставя, Сноусонг положи глава върху коленете на младия орк. Той я почеса зад ушите, пожела лека нощ на своя наставник и тръгна към собствената си пещера, за да поспи.
Дните се точеха съвсем еднообразни, изпълнени с труд и с вечерни забавления край огъня. Трал прекарваше времето си в уроци с Дрек’Тар, а понякога тръгваше на лов с някоя от излизащите групи. Използваше връзката си с природните сили и ги молеше да помогнат на неговия клан: призоваваше Духа на земята, за да му подскаже къде са дивечовите стада, и Духа на въздуха, за да промени посоката на вятъра така, че миризмата на ловците да не ги издава на бдителните животни. Към Духа на живота се обърна с молба за помощ един-единствен път, когато храната в селото беше на привършване и няколко дни поред нямаха никакъв късмет в лова.
Бяха забелязали следи от елени в гората — имаше купчинки прясна тор и кората на дърветата беше обелена тук-там. Но хитрите животни все им се изплъзваха. Всички от клана Фростулф бяха гладни, а децата бяха започнали да линеят опасно бързо.
Трал затвори очи и разпери ръце.
„Дух на живота, моля те, помогни ми да спася своя клан! Няма да вземем повече, отколкото е нужно, за да нахраним гладните. Моля те, Дух на елена, направи саможертва заради нас! Няма да прахосаме твоите дарове и ще те почетем подобаващо. Животът на мнозина зависи от саможертвата на един!“.