Младият шаман се надяваше, че думите му са правилни. Изрече ги с уважение в сърцето, но досега не беше отправял подобна молба. Когато отвори очи, той видя един бял елен, който стоеше само на хвърлей разстояние от него. Спътниците му сякаш не забелязваха видението. Еленът склони глава в мълчалив поздрав, а очите му срещнаха погледа на Трал. Красивото животно се обърна и започна да се отдалечава с дълги подскоци и Трал видя, че то не оставя никакви следи върху снега.
— Следвайте ме — извика той. Ловците от клана Фростулф се запровираха по тясната пътечка след Трал и не след дълго видяха грамаден, здрав елен, който лежеше в снега. Единият му крак стърчеше извит под неестествен ъгъл, а меките му, кафяви очи бяха изпълнени с ужас от болката. Снегът наоколо беше разхвърлян при опитите му да стане, но личеше, че животното не може повече да се изправи.
Трал се приближи и му изпрати мислено послание, за да го успокои:
„Не се страхувай — каза той. — Твоята болка скоро ще свърши, а животът ти ще продължи в нас. Благодаря ти, братко, за твоята саможертва“.
Еленът се отпусна и положи глава върху снега. Младият шаман приклекна и го докосна нежно. Бързо, за да не му причинява допълнителни мъки, счупи дългия му врат. Погледна към останалите и видя, че те го гледат със страхопочитание. Тази вечер племето щеше да се нахрани заради саможертвата на елена, а не поради уменията на ловците.
— Ще вземем това животно, ще изядем неговото месо, от костите му ще направим дръжки за нашите сечива, а от кожата му — дрехи. И нека запомним, че то ни оказа чест, като ни подари живота си.
Пролетта вече наближаваше и сега Трал работеше рамо до рамо с Дрек’Тар. Двамата молеха Земята да влее сили в непокълналите още семена, за да могат те да израстат като силни растения. Елените, козите и другите, зверове щяха да се хранят с тях и на свой ред щяха да осигурят препитание на клана. Отправяха молби и към Водата, за да спасят своето селище от пролетното топене на снеговете и от лавините, които всеки миг бяха готови да се откъснат от върховете и да пометат всичко пред себе си. Постепенно Трал ставаше все по-силен и ловък в шаманството. До такава степен се беше отдал на новото си поприще, че почти не обръщаше внимание на останалия свят и затова остана изненадан от първите жълти и лилави цветя, подали листенцата си над пролетния сняг.
Веднъж, завръщайки се, след като беше събирал свещени билки в планината, Трал откри с изумление, че кланът Фростулф има гост.
Новодошлият орк изглеждаше огромен, макар да беше трудно да се прецени дали е мускулест, защото бе загърнат плътно в огромно черно наметало. Беше се привел в близост до огъня и сякаш не усещаше топлината на пролетния ден.
Сноусонг се втурна напред с размахана опашка, за да потърка носа си в този на Уайз-Иър, който отново се беше завърнал незнайно откъде. Трал се обърна към Дрек’Тар:
— Кой е непознатият?
— Странстващ отшелник — отвърна Дрек’Тар. — Не го познаваме. Каза, че се изгубил в планините, Уайз-Иър го открил и го довел при нас.
Трал погледна към паницата, пълна с топла яхния, която странникът държеше в огромната си длан. Също така забеляза колко учтиво се отнасяха към него всички останали от клана.
— Приемате го с повече доверие, отколкото проявихте към мен — заяде се той, въпреки че не изпитваше никакво раздразнение от факта.
Дрек’Тар се засмя.
— Той дойде при нас с молба да го подслоним само за няколко дни, преди да продължи по пътя си. Не развяваше окъсана пелена, тъкана от някой Фростулф, нито искаше да бъде приет като свой. Освен това не се появи в разгара на зимата, а в по-подходящ момент. Пролетта вече настъпва и има изобилие от храна, която можем да споделим с него.
Трал призна, че шаманът има право. Отиде при непознатия и приседна до него, за да му окаже необходимото уважение, което според традицията дължаха на всеки гост.
— Привет, страннико. Отдавна ли обикаляш по света?
Оркът го изгледа изпод качулката, засенчила неговото лице. Сивите му очи гледаха строго, но отговорът му беше учтив и дори почтителен.
— По-дълго, отколкото бих желал да си спомням, млади момко. Задължен съм ви за това, че ме подслонихте. Досега смятах, че прокуденият клан Фростулф е само легенда, измислена от сподвижниците на Гул’дан за сплашване на останалите орки.