Чувството на преданост към неговия клан накара Трал да отвърне:
— Били сме заточени тук несправедливо, но въпреки това продължаваме да отстояваме своето достойнство дори на това сурово място.
— Научих, че доскоро и ти си бил чужденец сред своя клан — заяви непознатият. — Разказваха ми за теб, млади Трал.
— С добри думи, надявам се — каза Трал, който не беше сигурен накъде върви разговорът.
— Достатъчно добри — отговори загадъчно непознатият. Той продължи да загребва от яхнията си и Трал видя, че ръцете му са жилести и силни.
— От кой клан си ти, приятелю?
Ръката с лъжицата замръзна на половината път до устата му.
— Вече нямам клан. Скитам се самичък.
— Всички ли бяха избити?
— Някои бяха избити, а другите са пленени… Впрочем последните също са мъртви, макар и не телом, а само духом — отвърна оркът с болка в гласа. — Но нека не говорим повече за това.
Трал наклони глава на една страна. Изпитваше неудобство в присъствието на този непознат, а освен това го глождеше някакво съмнение. Нещо в странника не беше точно такова, каквото изглеждаше. Младият шаман се изправи, кимна и потърси Дрек’Тар.
— Би трябвало да държим под око новодошлия — рече Трал на своя наставник. — У него има нещо, което не ми харесва.
Дрек’Тар отметна глава назад и се разсмя.
— Когато дойде при нас, самият ти беше обект на недоверие, а ето че сега се отнасяш по същия начин към този изгладнял странник. Трал, Трал… имаш да учиш още толкова много…
Докато вечеряха, младежът продължи да наблюдава внимателно непознатия, но се стремеше да не го прави твърде очевидно. Онзи носеше огромна торба, до която не позволяваше да се докосва никой. Така и не свали черното си наметало. Отговаряше на въпросите учтиво, но много лаконично и не разкриваше почти нищо за себе си. Трал научи единствено, че оркът бил отшелник от двадесет години и обикалял самичък по света, отдаден на своите спомени за славните предишни дни, но без да прави нещо, за да ги върне.
По едно време Утул попита:
— Виждал ли си концентрационните лагери? Трал разправя, че затворените там напълно били изгубили волята си.
— Да, но в това няма нищо странно — заяви непознатият. — Вече няма за какво да се борят.
— Има достатъчно неща, за които трябва да се борим — изрече Трал, чийто гняв се разгоря внезапно.
— За свободата. За нашето място под слънцето. За опазването на собствените ни корени и традиции.
— Щом е така, защо вие от клана Фростулф се криете тук горе в планините? — попита заядливо странникът.
— А ти защо си се крил досега в южните земи! — не му остана длъжен Трал.
— Аз нямам намерение да подбуждам орките да отхвърлят оковите си и да въстават срещу своите нови господари — отвърна непознатият спокойно, без да приеме предизвикателството.
— Не смятам да оставам дълго тук — обяви Трал.
— Щом настъпи пролетта, възнамерявам да се присъединя към великия вожд Гром Хелскрийм, за да помогна на неговия благороден клан Уорсонг да нападне лагерите. Ще подбудим нашите братя да се надигнат срещу хората, които не са техни господари, а тирани, държащи ги затворени против волята им! — Трал бе скочил на крака, отпускайки гнева си на воля заради обидата, която този непознат се беше осмелил да изрече. Очакваше Дрек’Тар да го смъмри, но възрастният орк мълчеше, заслушан в спора, и замислено почесваше своя вълк зад ушите. Останалите членове на клана Фростулф се забавляваха от репликите, които си разменяха двамата, и също не се намесваха.
— Гром Хелскрийм — усмихна се презрително непознатият и махна пренебрежително с ръка, — този обладан от демони мечтател. Не, вие от клана Фростулф постъпвате съвсем правилно, като се криете в този пущинак. Виждал съм какво могат да ни сторят хората. За нас е най-добре да ги избягваме, търсейки потайни места, където те не могат да ни открият.
— Бях отгледан от хората. Повярвай ми, зная, че те не са непогрешими! — извика Трал. — И ти казвам, че ти също не си, страхливецо!
— Трал… — обади се Дрек’Тар най-накрая, нарушавайки своето мълчание.
— Не, господарю Дрек’Тар, няма да замълча! Този… този… той идва при нас, търси нашата помощ, яде край огъня ни и се осмелява да обижда смелостта на клана ни, дори на цялата ни раса! Аз няма да търпя това! Не съм вожд и не настоявам за това право, макар че трябваше да бъда мое по рождение! Но като обикновен воин настоявам за правото си да предизвикам този непознат и да му натикам думите обратно в гърлото с върха на меча си!