Очакваше страхливият отшелник да се уплаши и да помоли за извинение, но вместо това онзи се изсмя и се изправи в цял ръст — беше висок почти колкото Трал. При движението наметалото му се разгърна и младежът успя да надникне под него. За негово голямо изумление, арогантният непознат беше покрит от глава до пети в черна броня, поръбена с месинг. Някога, в по-добри дни, тя сигурно е била впечатляваща, но сега металните й плочи бяха очукани, а месингът отдавна не блестеше.
Непознатият отвори своята торба и извади най-големия боен чук, който Трал някога беше виждал. С видима лекота го хвана в ръка, нададе свиреп боен рев и го размаха над главата си.
— Да видим дали ще успееш да го направиш, хлапако! — изрева той.
Останалите орки също закрещяха с гърлените си гласове и се отдръпнаха назад, вместо да наскачат и да защитят застрашения член на клана си. Някои дори се настаниха по-удобно, за да наблюдават схватката. Трал се изненада. Само Сноусонг остана при него, като се премести между своя другар и непознатия. Козината около врата й настръхна и тя оголи зъбите си.
Какво ставаше тук? Той хвърли поглед към Дрек’Тар, който седеше спокойно и безучастно.
Много добре. Който и да бе този странник, той беше обидил Трал и клана Фростулф и младият шаман бе длъжен да защити засегнатата чест дори с цената на живота си.
Мечът му не беше тук, но Утул бързо му подаде дълго копие. Пръстите на Трал се сключиха около дръжката и той започна да тропа с крака, подготвяйки се за битката. Веднага усети как Духът на земята му предложи помощ. Внимателно отказа, защото не искаше да обижда природната сила. С тази битка можеше да се справи и сам. Трябваше да даде един доста закъснял урок на този арогантен непознат.
Трал усети, как земята потрепери под краката му, изразявайки съгласие. Отначало странникът изглеждаше изумен, а след това сякаш остана доволен. Хвърли се в неудържима атака, преди младият орк да успее да се приготви.
Трал блокира удара с копието си, но то не беше предназначено да отбива огромни бойни чукове. Здравата дръжка се пречупи на две като клечка. Младежът напразно се огледа за друго оръжие. Концентрира се, очаквайки следващата атака и се подготви да използва една отлична стратегия, прилагана от него многократно на арената, когато го бяха пускали да се бори с голи ръце срещу въоръжен противник.
Непознатият отново замахна с тежкия боен чук. Трал приклекна, избегна удара и се завъртя пъргаво, с намерението да хване оръжието и да го изтръгне от хватката на своя враг. За негово изумление, този път номерът не мина. Когато ръцете му се сключиха около дръжката, странникът я дръпна бързо към себе си. Трал падна по очи, а непознатият се хвърли отгоре му и го възседна.
Младият боец започна да се извива и успя да се обърне встрани, като приклещи между глезените си единия крак на своя противник. Направи рязко движение и непознатият се олюля и загуби равновесие. Сега и двамата се въргаляха по земята. Трал удари с юмрук китката на ръката, която държеше чука. Странникът изръмжа от болка и отпусна своята хватка. Трал грабна бързо чука и скочи на крака, размахвайки оръжието високо над главата си.
Спря навреме. Тъкмо щеше да стовари тежкия каменен чук върху черепа на своя противник, когато неочаквано го прониза една мисъл — това беше орк, а не човек, излязъл срещу него на бойното поле. При това беше гост на неговото племе и храбър воин, редом с когото би се гордял да влезе в битка.
Докато по-младият воин се колебаеше, олюлявайки се под тежестта на бойния чук, непознатият изръмжа и се хвърли в атака. Върна му номера, който Трал беше използвал срещу него преди малко — замахна с крак напред и го подсече. Стиснал чука, младият шаман не успя да се задържи изправен, залитна и падна. Преди да разбере какво става, другият орк вече беше скочил върху него. Здравите му пръсти се впиха в гърлото на младежа.
Всичко около Трал почервеня. Обзе го свирепа ярост и той започна бясно да се мята. Противникът му беше защитен с броня и бе голям почти колкото него, но младият воин беше по-гъвкав, успя да се освободи и прикова другия под себе си.
Започна да го души, но множество ръце го обгърнаха и го отделиха от жертвата му. Той ревеше и се дърпаше, защото кръвожадността, разгоряла се в сърцето му, настояваше да бъде задоволена. Осем орка от клана Фростулф бяха нужни, за да го задържат прикован към земята, докато червената мъгла пред очите му се разсее и дишането му се успокои. Когато кимна, че всичко е наред, те го пуснаха и му помогнаха да се изправи.