Пред очите му отново изникна непознатият. Той пристъпи напред и се доближи, все още задъхан от напрежението.
Най-неочаквано странникът избухна в гръмогласен смях.
— Много време изтече, откакто някой за последен път ме е предизвиквал — изрева весело той, без да изглежда сърдит, че Трал едва не бе разпилял мозъка му по земята. — И вече не помня преди колко години загубих двубой, макар и само от приятел. Единствено твоят баща го е постигал, млади Трал, дано духът му да почива в мир. Хелскрийм не ме е излъгал. Изглежда, открих своя нов заместник.
Протегна ръка към Трал, но той само я изгледа и се озъби:
— Заместник? Аз те победих, страннико, при това със собствения ти чук. Не знам нито една причина на победителя да се полага второто място.
— Трал! — Гласът на Дрек’Тар изплющя като гръмотевица.
— Той все още не разбира — засмя се непознатият. — Трал, сине на Дуротан, аз изминах дълъг път, за да те открия и да проверя дали слуховете за теб са верни. Гром Хелскрийм твърди, че ти можеш да станеш мой достоен помощник, когато тръгна да освобождавам нашите събратя.
Направи кратка пауза, а в очите му проблясваха весели искрици.
— Моето име, сине на Дуротан, е Оргрим Дуумхамър.
Петнадесет
Трал замръзна от изненада и срам. Нима беше обидил Оргрим Дуумхамър, великия боен вожд на Ордата? Най-добрият приятел на своя баща? Единственият орк, който го беше вдъхновявал през всичките тези години? Черната броня и бойният чук трябваше да му подскажат истината… Какъв глупак беше само!
Падна на колене и се простря по очи на земята.
— Най-благородни Дуумхамър, моля те за прошка! Аз не знаех… — той хвърли бърз поглед към Дрек’Тар. — Моят наставник можеше поне да ме предупреди…
— И щеше да развали всичко — отвърна Дуумхамър през смях. — Недей да се укоряваш. Аз сам потърсих битката, като те предизвиках. Исках да проверя дали наистина си изпълнен с такава страст и гордост, както въодушевено ме уверяваше Хелскрийм. Но освен доказателство получих още нещо… отнесох си пердаха! — В гърлото на вожда отново заклокочи смях, сякаш току-що беше преживял най-забавното нещо от години насам. Трал започна да се отпуска. Дуумхамър постави нежно ръка върху рамото на младежа.
— Ела и седни до мен, Трал, сине на Дуротан — продължи той. — Докато довършваме вечерята, ти ще ми разкажеш своята история, а аз ще ти разкрия някои неща за твоя баща, които досега не си чувал, защото само аз ги зная.
Трал беше преизпълнен с радост. Той посегна импулсивно и стисна ръката, която лежеше на неговото рамо. Дуумхамър внезапно стана сериозен, срещна погледа на Трал и кимна.
Сега, след като всички бяха наясно кой всъщност бе загадъчният непознат, Дрек’Тар призна, че още от самото начало бе знаел истината и всъщност точно той бе повикал Дуумхамър, изпращайки Уайз-Иър да го доведе.
Хората от клана Фростулф най-после можеха да приветстват своя почетен гост с дължимото му уважение. Те извадиха няколко заека от неприкосновения запас, намазаха ги със специални подправки и ги провесиха над огъня да се пекат. Хвърлиха билки в пламъците и техните опияняващи аромати изпълниха въздуха наоколо. Задумкаха барабани и запищяха гайди, а гърлените гласове на орките запяха стари песни. Радостни звуци се сляха с издигащия се към небето благоуханен дим в ритуално послание на почит към всевластните духове на природните елементи.
Трал мълчеше занемял, но Дуумхамър започна полека да измъква неговата история, като от време на време задаваше въпроси. Когато младият орк приключи със своя разказ, вождът не заговори веднага.
— Този Блакмуър — започна той — ми изглежда същия като Гул’дан. Никога не полага грижи за хората от своя народ, а мисли само за собствената си печалба и удоволствия.
Трал кимна с глава, изразявайки съгласие.
— Аз не бях единственият, който изпитваше на гърба си неговата жестокост и пиянските му изстъпления. Сигурен съм, че той мрази орките, но също така не обича и собствените си хора. Те също страдат от неговите прищевки и грубиянства, когато е в лошо настроение. Всъщност весел съм го виждал само когато печели на облозите.
— А тази Тарита и сержантът… Нямах представа, че хората също познават добротата и честта.
— Именно сержантът за пръв път ме научи да проявявам милост към поваления враг — отвърна Трал, после си спомни нещо и се разсмя. — Пак той ми показа първата хватка, която ти приложих. Много битки съм спечелил с нея.