Дуумхамър също се засмя, после отново продължи сериозно:
— От собствения си опит знам, че мъжете мразят нашия народ, а жените и децата се страхуват от нас. И все пак онова момиче Тарита се е сприятелило с теб по свое желание…
— Нейното сърце е изпълнено с любов и добрина — потвърди Трал. — Бих се гордял да я приема в своя клан, а това е най-голямата похвала, за която мога да се сетя в момента. Има дух на орк, но облагороден от състрадание.
Дуумхамър помълча известно време, после дойде неговият ред да разказва:
— Дълги години след онова позорно поражение аз живеех в усамотение. От време на време чувах какво разправят другите за мен — че съм отшелник и страхливец, който няма смелост да си покаже лицето пред света. Знаеш ли защо странях от останалите орки, Трал?
Трал мълчаливо поклати глава.
— Защото исках да остана насаме със себе си и да проумея какво ни се беше случило. Да размишлявам на спокойствие, припомняйки си какви бяхме преди. Понякога, също както тази вечер, аз присядах край нечий лагерен огън, приемах гостоприемството на непознати и внимавах какво си говорят, за да се поуча от тях — той се запъна за миг. — Случи се така, че също като теб опознах човешките затвори отвътре. За известно време бях пленник на крал Теренас Лордеронски, който ме показваше на гостите си като някаква екзотична играчка. Накрая избягах от неговия дворец, както ти си избягал от Дърнхолд. После преживях няколко ужасни месеца в един от лагерите. Там видях какво е да бъдеш пречупен и отчаян. Това едва не се случи и с мен.
Дуумхамър се извърна от огъня и впери поглед в Трал. Сивите му очи бяха чисти и ясни. В тях не гореше злият огън, който обагряше зениците на Хелскрийм.
— Духът ми оцеля и аз не се предадох — продължи Дуумхамър, — прескочих стената и се озовах на свобода. С изненада открих, че е лесно да се направи, както си разбрал и ти. Трудно е само за онези, които са загубили душата си и сега се въргалят из калта. Ние, които сме отвън, бихме могли да ги освободим, но не можем да им вдъхнем нов кураж. Ако прасето обича кочината си, отворената врата не означава нищо за него. Същото е и с орките в лагерите — сами трябва да излязат през вратата, когато я отворим за тях.
Трал започна да схваща какво се опитваше да му каже Дуумхамър:
— Искаш да кажеш, че не е достатъчно да разрушим стените, за да освободим нашия народ. Така ще свалим оковите от ръцете им, но тези в душите ще останат.
Дуумхамър кимна.
— Първо, някой трябва да отиде при тях и да им припомни пътя на шаманите и уважението към природните сили, да им помогне да очистят заразените си духове от отровата на демоните и да им подскаже как да върнат храбростта в сърцата си. Трал, ти вече си спечелил доверието и възхитата на клана Уорсонг и техния водач. А ето че сега и Фростулф, най-свободолюбивият и горд клан, който познавам, е готов да те последва в битка. Ако съществува жив орк, който може да накара нашите пречупени братя да си припомнят своето велико минало, това си ти.
Трал си спомни лагерите, вонята и калта, печалната гледка на душевно опустошение в тези грамадни тела… и как се бе измъкнал от хората на Блакмуър едва в последния момент.
— Отвращавам се от това място, но бих се върнал доброволно там, щом има надежда да разбудя орките отново — каза Трал. — Обаче трябва да знаеш, че Блакмуър силно желае да ме залови отново. На два пъти успях да му се изплъзна на косъм. Възнамерявах да поведа атака срещу него в някой близък ден, но…
— Но това се прави с войска — допълни Дуумхамър. — Повярвай ми, Трал, разбирам от тези неща. Знам всичко, което се е случвало по тези земи, нищо че бях самотен скитник. Не се притеснявай, ще оставим фалшиви следи, които Блакмуър и хората му да проследят. Така ще го заблудим относно истинските ти намерения.
— Началниците на лагерите вероятно имат моето описание и заповеди да ме търсят — припомни Трал.
— Те ще се оглеждат за един грамаден, силен и интелигентен Трал с наперен вид — отвърна Дуумхамър. — И няма да обърнат внимание на някой победен, окалян и пречупен орк. Можеш ли да прикриваш упоритата си гордост, приятелю мой? Можеш ли да я преглътнеш временно и да се преструваш, че вече нямаш нито дух, нито собствена воля?
— Ще ми бъде трудно — призна Трал, — но ще го направя, ако с това ще мога да помогна на поробения си народ.