— Ти си достоен син на Дуротан — заяви Дуумхамър със странно дрезгав глас.
Още откакто старият шаман му бе разкрил истината за смъртта на неговите родители, един въпрос упорито чоплеше ума на Трал. Сега той се поколеба за миг, но реши, че трябва да узнае всичко.
— Дрек’Тар ми каза, че Дуротан и Драка тръгнали, за да се срещнат с теб и да ти разкажат за предателството на Гул’дан и за нечистите сили, с които той се бил сдружил, с цел да се сдобие с по-голяма власт. Показах на шамана своята бебешка пелена и тя му разкри, че моите родители са загинали от насилствена смърт, а пък Блакмуър ми е разправял, че ме е намерил захвърлен сам в гората, сред телата на неколцина съсечени орки и един бял вълк. Моля те, кажи ми… баща ми срещна ли се с теб?
— Срещнахме се — отвърна мрачно Дуумхамър — и аз изпитвам огромен срам и вина, че не можах да го опазя жив. Дуротан и Драка пристигнаха, носейки теб, млади Трал, и ми разказаха за предателството на Гул’дан. Познавах баща ти като велик вожд и му повярвах с цялото си сърце. Обещах му своята подкрепа. Реших, че е опасно да го виждат в моя лагер и затова го изпратих заедно с Драка на едно недалечно място, за което смятах, че е безопасно. По-късно научих, че неколцина от моите собствени воини са били шпиони на Гул’дан. Не съм напълно сигурен, но смятам, че именно боецът, когото бях изпратил за водач на Дуротан, всъщност е извикал неговите убийци.
Дуумхамър въздъхна дълбоко, сякаш тежестта на целия свят се беше стоварила върху него и широките му и силни плещи едва я удържаха.
— Дуротан беше мой приятел — продължи бойният вожд, — бих отдал живота си за него и семейството му, но вместо това станах неволна причина за тяхната смърт. И сега мога да изкупя греха си, само като помагам на техния син. Ти си член на един горд и благороден род, Трал, въпреки името, което си решил да запазиш. Нека почетем твоите родители заедно.
Няколко седмици по-късно, в разгара на пролетта, Трал нахлу с гръм и трясък в едно селце, поръмжа малко срещу земеделците и се остави да бъде заловен. Щом мрежата капан се уви около него, той оклюма и започна да хленчи жално, за да накара войниците да повярват, че духът му е сломен.
Дори когато го освободиха от мрежата в лагера, той внимаваше да не се издаде. Но щом войниците престанаха да му обръщат внимание, Трал започна да се оглежда и си набеляза малцината орки, в които сякаш имаше оцеляла искрица от предишния огън.
Започна да разговаря приятелски с онези, които желаеха да го изслушат. В мрака, докато пазачите дремеха на своите постове, Трал им разказваше истината за древните традиции на техния род. Припомняше им за шаманите и обясняваше, че те черпят своите необикновени сили от единението си с природата.
Разкри пред тях и своите собствени умения. Неведнъж се намираше някой по-недоверчив орк, който настояваше за доказателство. Трал не накара земята да се разтресе, нито призова светкавици и гръмотевици. Вместо това, той взе шепа от калта и потърси живота, останал в нея. По негова воля, пред изумените погледи на затворниците, от кафявата пръст изникнаха тревички и цветя.
— Дори онова, което изглежда мъртво и грозно, притежава сила и красота — каза Трал на онемелите от почуда наблюдатели. Те вдигнаха очи към него и сърцето му подскочи радостно в гърдите, когато забеляза по лицата им плахи проблясъци на надежда.
Докато Трал живееше доброволно като затворник, помагайки на пленените орки да дойдат на себе си, клановете Фростулф и Уорсонг бяха обединили силите си под водачеството на Дуумхамър. Те наблюдаваха лагера, където се намираше младият шаман, и очакваха неговия сигнал.
Отне му повече време, отколкото бе очаквал, за да подбуди затворените орки да започнат да мислят за бунт, но най-сетне моментът бе настъпил. Посред нощ, когато сред тишината се носеше само лекото похъркване на пазачите, Трал падна на колене върху твърдата земя, вдигна ръце и помоли Духовете на водата и огъня да му помогнат да освободи народа си.
И те се отзоваха.
Започна да се сипе лек дъждец. Три ослепителни светкавици разцепиха небето. Гръмотевици разтърсиха земята. Това беше уговореният сигнал. Затворниците стояха на групи, развълнувани и изплашени, и стискаха в ръцете си самоделни оръжия от камъни, тояги и всевъзможни други предмети, каквито можеха да бъдат намерени из лагера. Чакаха Трал да им каже какво да правят.
Ужасяващ писък, по-оглушителен от гръмотевиците, разкъса нощта. Сърцето на Трал трепна от радост. Той би могъл да разпознае този звук навсякъде — това беше бойният призив на Гром Хелскрийм. Ревът накара орките от лагера да подскочат във въздуха, но Трал се провикна успокоително: