Обаче по време на битката за третия лагер, един човек го беше разпознал. Орките вече не можеха да разчитат на изненадата, както досега, и тримата с Дуумхамър и Хелскрийм бяха решили, че ще бъде прекалено рисковано за Трал да продължава да се преструва на обикновен затворник.
— Твоят дух, приятелю мой, успя да ни пробуди. Не бива повече да се излагаш на такива опасности — заяви Хелскрийм. Очите му пламтяха, но Трал вече знаеше какъв бе произходът на този адски огън.
— Не мога да оставя другите да се изправят срещу опасностите, докато аз се крия на сигурно място зад предните редици — отвърна Трал.
— Не ти предлагаме такова нещо — каза Дуумхамър. — Но тактиката, която използвахме досега, стана прекалено рискована и се налага да я обмислим отново или да я променим.
Тримата се смълчаха, всеки потънал в собствените си мисли.
— Хората обичат да приказват помежду си — каза Трал след малко, припомняйки си слуховете и историите, които беше слушал, докато живееше в Дърнхолд. Младите новобранци бяха разговаряли свободно в негово присъствие, тъй като бяха смятали, че той е прекалено глупав, за да ги разбере. Все още го болеше от този спомен, но все пак по този начин той беше научил много неща за тях.
— Затворниците няма как да не са разбрали — продължи той, — че някои от другите лагери са били освободени. Дори да не са подслушвали специално, все някой от тях е дочул, че нещо се е случило. Според мен, посланието ни вече е достигнало до тях, независимо от това, че аз не съм бил там, за да им говоря за древните традиции на народа ни. А щом пътят вече е прокаран, остава ни надеждата, че те сами ще успеят да открият собствената си пътека към свободата.
Точно така и се оказа.
В четвъртия лагер гъмжеше от въоръжени пазачи, но природните стихии продължаваха да се отзовават на призивите на Трал. Това му даваше основание да вярва, че каузата му е добра и справедлива — в противен случай духовете щяха да му откажат своята помощ.
Този път се оказа значително по-трудно да сломят съпротивата на охраната и мнозина от най-добрите воини на Дуумхамър изгубиха живота си. Но затворените зад дебелите стени орки отвърнаха спонтанно на призива да се освободят от своите окови и се изсипаха през пролуката, включвайки се в битката в решителния момент.
Новата Орда нарастваше почти ежедневно. По това време на годината уловът на дивеч беше богат и последователите на Дуумхамър не оставаха гладни.
Един ден до Трал достигна новината, че няколко орки самоволно бяха решили да нападнат едно отдалечено човешко градче и бяха избили много от невъоръжените му жители. Това го разгневи безмерно. Той бързо научи кой е бил водачът на това клане и още същата нощ отиде в лагера на неговата група. Сграбчи изумения орк за врата и го тръшна по гръб на земята.
— Ние не сме касапи! — викна Трал. — Ние се борим, за да освободим нашите поробени братя! Наши противници са въоръжените войници, а не децата и доячките на кози!
Оркът започна да се оправдава и Трал го цапардоса свирепо с опакото на ръката си. Главата на онзи се отметна встрани и от устата му потече кръв.
— Горите гъмжат от зайци и елени! От всеки лагер, който освобождаваме, си набавяме храна в изобилие! Затова нямате никакво оправдание да тормозите мирните хорица, които не са ви направили нищо лошо! От днес насетне ще се биете само където ви изпратя и само срещу когото ви кажа! И ако някой отново причини злина или смърт на невъоръжен човек, просто за да се позабавлява, това няма да му се размине безнаказано! Разбрахте ли ме?
Оркът кимна. Всички останали, които бяха насядали около лагерния огън и с опулени очи гледаха раздаваното правосъдие, също заклатиха глави в съгласие.
Трал омекна малко.
— Подобно поведение повече подхождаше на старата Орда, когато я предвождаха черните магьосници. И точно то ни докара до концентрационните лагери и едва не унищожи целия ни народ. Ние ще бъдем свободни — никога не се съмнявайте в това, но не трябва да се превръщаме отново в сбирщина от главорези, които съществуват единствено за да сеят смърт. Нека оставим в миналото старите обичаи и да започнем да се бием като горди воини, защото в избиването на деца няма никаква чест.
Изпратен от слисано мълчание, той се обърна, за да си ходи.
Изведнъж в мрака се дочу боботещ смях. Трал се обърна и видя стоящия недалече Дуумхамър, когото първоначално не беше забелязал.