— Тръгнал си по трудна пътека — заяви великият боен вожд. — Жаждата за кръв е дълбоко вкоренена в техните сърца.
— Не мисля така — отвърна Трал. — Според мен, някога орките са били благородни воини. По-късно сме били покварени и превърнати в кръвожадни убийци. В марионетки, танцуващи по заповедите на демони и предатели сред нашия народ.
— Това… това беше ужасяващ танц — прозвуча от мрака гласът на Гром Хелскрийм, толкова глухо и безжизнено, че Трал едва го разпозна — Мощта, която те ни дадоха… тя беше като най-сладкия мед, като най-ароматния плод. Ти имаш късмет, че никога не си пил от този отровен кладенец, Трал. Сега, когато тази сила ни е отнета, жаждата е просто… просто непоносима — при тези думи Гром потрепери.
Трал положи ръка върху рамото на Хелскрийм.
— И все пак ти си устоял, смели вожде — каза той. — Моят кураж бледнее в сравнение с теб.
Червените очи на Хелскрийм горяха в мрака и на тяхната светлина Трал видя усмивката, която се разля по устните на вожда на клана Уорсонг.
В най-мрачните часове на нощта новата Орда, предвождана от Дуумхамър, Хелскрийм и Трал, обгради петия лагер.
Съгледвачите се завърнаха от своя обход.
— Пазачите са нащрек — съобщиха те на Дуумхамър. — По стените са разположени двойно повече войници, отколкото е обичайно. Запалени са и много огньове, така че те могат да виждат не по-зле от нас.
— Освен това имат и пълната подкрепа на луните — отбеляза Дуумхамър, поглеждайки към облещените сфери, едната в сребърно, а другата в синьо-зелено. — Бялата дама и синьото й чедо не са на наша страна тази нощ.
— Не можем да чакаме още две седмици — вметна Хелскрийм. — Ордата изгаря от нетърпение за справедлива битка и ние сме длъжни да нанесем своя удар, докато бойците все още са достатъчно въодушевени и имат сили да устояват на апатията.
Дуумхамър кимна, макар че продължаваше да изглежда загрижен. Той се обърна към съгледвачите и попита:
— Има ли някакви признаци, че хората очакват нападение?
Това беше малко вероятно, защото орките се стараеха да не избират лагерите в някакъв определен ред. По този начин хората нямаше да могат да се досетят къде ще бъде следващото нападение, за да им устроят засада. Но бившият гладиатор добре познаваше Блакмуър и беше наясно, че рано или късно сблъсъкът с него беше неизбежен.
„Някой ден — помисли си Трал — късметът ще ни изневери“.
Въпреки че го привличаше мисълта най-после да се срещне в честна битка с бившия си господар, той осъзнаваше какво щеше да означава това за бойците от Дърнхолд. За тяхно добро Трал се надяваше решителната битка да не се състои точно тази вечер.
Съгледвачите поклатиха отрицателно глави.
— Тогава да тръгваме — каза Дуумхамър.
В пълна тишина зелената вълна се спусна по хълма към лагера.
Почти бяха стигнали до стената, когато вратите се разтвориха широко и през тях се изсипаха десетки въоръжени рицари на коне. Трал видя черния сокол върху знамената в червено и златно и разбра, че все пак сблъсъкът, от който се беше опасявал, щеше да се състои именно днес.
Бойният писък на Хелскрийм разцепи въздуха и почти успя да заглуши виковете на хората и чаткането от копитата на техните коне. Вместо да се почувстват обезкуражени от мощта на своите врагове, бойците на Ордата изглеждаха съживени и готови да отвърнат на предизвикателството.
Трал отметна глава назад и нададе собствения си боен вик. Въпреки почти непреодолимото желание да се втурне напред и да влезе в битката, младият шаман се удържа. Щеше да има достатъчно време за това, но първо трябваше да направи всичко по силите си, за да наклони везните в полза на орките.
Двете войски бяха прекалено близо една до друга, затова той не посмя да призове страховитите сили на мълниите и земетресението, защото можеха да пострадат и неговите бойци, но имаше и други природни елементи, които също можеше да помоли за помощ.
Стъпил здраво върху земята, той затвори очи и потърси Духа на живота. Видя в съзнанието си един грамаден бял жребец — Духът на всички коне — и отправи своята молба към него:
„Хората избиват моя народ с помощта на твоите деца. Но конете също са застрашени. Ако ги помолиш да хвърлят ездачите си на земята, те ще бъдат свободни да отидат на безопасно място“.
Грамадният кон се замисли.
„Тези мои деца са обучени да се бият. Те не се страхуват от мечовете и копията“.