— Дуумхамър… — изстърга гласът на Гром. — По-добре побързай.
Сърцето на Трал подскочи тревожно. Не и Дуумхамър. Не бе възможно той да е в опасност… Заместникът на бойния вожд последва Хелскрийм, пробивайки си път през гъсто скупчените орки до мястото, където Оргрим Дуумхамър, обърнат на една страна, лежеше в основата на дебело вековно дърво.
Трал извика от ужас. От широкия гръб на Дуумхамър стърчеше счупената дръжка на копие. Докато младежът гледаше вцепенен, двамата лични ординарци на вожда свалиха овалния му нагръдник. Чак тогава се видя, че през черния вълнен плат, който служеше за подплата под тежката броня, се подаваше блестящият в червено връх на копието. То бе проболо Дуумхамър с такава сила, че беше минало през задната плоча, изхвръкнало бе от другата страна на тялото му и беше нащърбило нагръдника отвътре.
До вожда беше коленичил Дрек’Тар, който усети присъствието на Трал и вдигна слепите си очи към него. Поклати леко глава, а след това се изправи и отстъпи назад.
Могъщият воин го повика по име. Потресен, Трал се запрепъва, приближи се до Дуумхамър и приклекна край него.
— Ударът беше подъл — изстърга гласът на вожда. От устата му бликаше кръв. — Аз бях прободен в гръб.
— Господарю мой — промълви нещастно Трал. Дуумхамър му махна с ръка да замълчи.
— Имам две заръки към теб, Трал. Трябва да продължиш това, което започнахме заедно. Аз водех Ордата досега, но не ми е било писано да продължа — той се намръщи, потръпна от болка и продължи: — Сега титлата на боен вожд е твоя, Трал, сине на Дуротан. Искам ти да облечеш моята броня и да носиш моя боен чук.
Дуумхамър посегна към Трал и хвана неговата окървавена ръка.
— Знаеш какво да правиш — продължи Дуумхамър. — Не бих могъл… да се надявам на по-добър наследник. Твоят баща би бил толкова горд… Помогни ми…
С треперещи ръце Трал започна да помага на двамата млади орки да свалят парче по парче бронята, с която Дуумхамър беше известен на всички. Но копието, което все още се подаваше от гърба на вожда, беше приковало задната й част към него и тя не можеше да бъде махната изцяло.
— Това е втората ми молба — изръмжа Дуумхамър. Около поваления герой вече имаше тълпа и постоянно прииждаха още орки. — Голямо безчестие ще бъде да умра от толкова страхлив удар — заяви той. — Няма да приключа живота си с това парче човешка подлост в тялото ми — едната му ръка се премести към върха на копието. Пръстите му потрепериха немощно, след което ръката се отпусна. — Опитвах се да го издърпам сам, но не ми достигнаха силите… Побързай, Трал. Направи го заради мен.
Трал имаше чувството, че невидими ръце стискат и смазват гръдния му кош. Той кимна. Сви пръстите си около дръжката на копието, в близост до тялото на Дуумхамър, като се опитваше да не мисли за болката, която знаеше, че ще причини на своя приятел и наставник.
Дуумхамър извика колкото от болка, толкова и от гняв.
— Дърпай! — изрева той.
Трал затвори очи и дръпна. Окървавената дръжка мръдна няколко сантиметра навън. Ревът, който нададе Дуумхамър, разби сърцето на младежа.
— Още веднъж! — извика вождът. Трал си пое дълбоко въздух и дръпна с все сила, надявайки се този път да изтегли цялото копие. То се измъкна толкова внезапно, че воинът залитна и падна.
Черно-червена кръв започна да струи обилно от смъртоносната дупка в гърдите на Дуумхамър. Хелскрийм, който стоеше до Трал, прошепна:
— Видях как стана това. Случи се, преди да накараш конете да изхвърлят ездачите. Той се биеше сам срещу осмина конници. Беше най-голямата проява на смелост, която съм виждал.
Трал кимна като в унес, а след това застана на колене до Дуумхамър.
— Велики вожде — прошепна тихо Трал, така че да го чуе единствено Оргрим. — Страхувам се. Не съм достоен да нося твоята броня и да размахвам твоето оръжие.
— Не съществува друг жив орк, по-достоен за моя боен чук — отвърна Дуумхамър с вял глас. — Ти ще ги отведеш… до победата… Ще ги отведеш… до свободата…
Очите му се затвориха и Дуумхамър се наклони напред към Трал. Младият шаман го улови и го задържа дълго в прегръдката си.
Усети ръка върху рамото си. Беше Дрек’Тар, който му помогна да се изправи.
— Всички те гледат — каза му Дрек’Тар с приглушен глас. — Не ги оставяй да паднат духом. Длъжен си веднага да облечеш бронята и да им покажеш, че имат нов вожд.