— Трал — заяви един от ординарците на покойния, който бе дочул думите на Дрек’Тар, — бронята… — Той преглътна с мъка. — Плочата, която беше пронизана… тя ще трябва да бъде заменена.
— Не — отвърна твърдо Трал. — До следващата битка ти ще я поправиш. Няма да я заменя, а ще я запазя в чест на Оргрим Дуумхамър, който отдаде живота си за свободата на нашия народ.
Дълбоко в себе си той тъгуваше, но запази изражението на лицето си непоколебимо. Изправи се и остави на ординарците да го облекат в легендарната броня. Събралата се тълпа гледаше смълчано и с благоговение. Съветът на Дрек’Тар беше разумен — това беше най-правилното решение. Трал се наведе, вдигна грамадния чук и го размаха над главата си.
— Оргрим Дуумхамър ме провъзгласи за следващия боен вожд — извика той. — Това е титла, която не съм искал, но ще приема, подчинявайки се на неговата последна воля. Кой ще тръгне с мен, когато поведа нашия народ към свободата?
Надигна се мощен рев, изпълнен с тъга по смъртта на техния водач, но в него се долавяше и огромна надежда. Докато Трал стоеше, вдигнал прочутото оръжие на Дуумхамър, за първи път изпита увереност, че въпреки всички трудности, победата щеше да бъде тяхна.
Седемнадесет
Завладян от мъка и движен от гняв, Трал отиде до мястото, където Лангстън отчаяно се мъчеше да се освободи от неумолимите корени на дървото.
Рицарят се сви уплашено, когато бойният вожд застана над него, облечен в легендарната си черна броня. Очите на човека бяха разширени от ужас.
— Би трябвало да те убия — заяви мрачно Трал. Образът на умиращия пред очите му Дуумхамър беше все още жив в неговото съзнание.
Лангстън облиза пресъхналите си устни.
— Милост, лорд Трал — примоли се той.
Трал приклекна на едно коляно и доближи лицето си на няколко сантиметра от това на човека.
— А ти проявявал ли си милост към мен? — изрева той. Лангстън потрепна при този вик. — Някога да си ме защитил и да си казал: „Блакмуър, стига си го бил“ или: „Блакмуър, той направи всичко по силите си“? Някога да са излизали такива думи от устата ти?
— Много пъти ми се е искало да ги кажа — промълви мъжът.
— Сега си вярваш — заяви Трал, изправи се и изгледа отгоре своя пленник, — но се съмнявам, че някога наистина си го помислял. Нека престанем с лъжите. Животът ти има известна стойност за мен… засега. Ако ми кажеш това, което искам да науча, ще те освободя заедно с твоите хора и ще ви оставя да се върнете при долния си господар.
Лангстън го погледна с недоверие.
— Имаш думата ми — добави Трал.
— Колко струва думата на един орк? — попита Лангстън, събрал смелост за кратко.
— Струва твоят жалък живот, нищожество! А сега ми кажи следното: откъде знаехте кой лагер се каним да нападнем? Шпионин ли имате сред нас?
Лангстън изглеждаше като нацупено дете и не желаеше да отговори. Вождът отправи молба към вековното дърво и корените се стегнаха още по-здраво около тялото на капитана. Човекът изпъшка и впери изумен поглед в Трал.
— Да — отвърна оркът, — дърветата се подчиняват на моите заповеди. Същото правят и природните стихии — нямаше намерение да обяснява на Лангстън за връзката между шамана и духовете. Нека си мисли, че Трал има абсолютен контрол над цялата природа. — А сега отговори на въпроса ми.
— Няма шпионин — заяви с пресипнал глас мъжът. Корените, прегърнали здраво гръдния му кош, затрудняваха дишането му. Трал ги помоли да охлабят малко хватката. — Блакмуър изпрати по един отряд от рицари във всеки от лагерите.
— Значи, независимо къде щяхме да се появим, щяхме да се натъкнем на неговите хора — Лангстън кимна утвърдително. — Това не е най-удачното използване на военните ви сили, но изглежда свърши работа. Какво друго можеш да ми кажеш? Какво е предприел Блакмуър, за да си подсигури моето връщане? Колко голяма е неговата войска? Отговаряй веднага, ако не искаш да усетиш как този корен се увива около гърлото ти!
Въпросното жилесто пипало сякаш го чу и погали нежно врата на Лангстън. Съпротивата на човека се строши като стъклен бокал, изпуснат върху камък. Очите му се изпълниха със сълзи и той започна да хлипа. Трал беше отвратен, но не чак толкова, че да не изслуша внимателно думите на своя пленник. Рицарят започна да бълва цифри, дати, планове, дори спомена, че пиенето на Блакмуър бе започнало да оказва влияние върху неговите преценки.