Выбрать главу

— Аз държа на думата си — каза Трал. — Ти и твоите хора сте свободни да си вървите. Можете да тръгвате веднага. Без оръжия, без храна и без коне. Ще бъдете проследени, но няма да виждате кой ви наблюдава. И ако замислите някоя засада или опитате да ни атакувате отново, ще бъдете безпощадно избити. Разбра ли ме?

Лангстън кимна. С рязко движение на главата, Трал му даде знак, че може да си върви. Мъжът нямаше нужда от втора подкана. Веднага скочи на крака и хукна.

Трал го изгледа как изчезва в нощта, заедно с останалите обезоръжени рицари. Оркът се взря сред дърветата и забеляза един бухал, който от известно време го наблюдаваше втренчено с огромните си очи.

Отправи мислена молба към нощната птица:

„Последвай ги, приятелю мой, ако нямаш нищо против. И веднага ми съобщи, ако замислят някакви враждебни действия“.

С тихо пърхане на крилете бухалът излетя от клона и пое след бягащите мъже.

Трал въздъхна дълбоко. Вътрешната енергия, която му бе давала сили през дългата и кървава нощ, беше на привършване. Той си спомни, че бе получил няколко рани и от загубата на кръв беше на ръба на пълното изтощение. Но за себе си щеше да се погрижи по-късно. Сега го чакаха някои по-важни задължения.

* * *

Грижата да приберат своите мъртви и да ги подготвят за ритуалното погребение им отне остатъка от нощта. На сутринта черен дим на гъсти кълба започна да се издига в ясното небе. Трал и Дрек’Тар бяха отправили молба към Духа на огъня да гори по-буйно от обичайното и бързо да превърне телата в пепел, която Духът на въздуха да разпръсне и върне отново на природата.

Най-голямата и най-пищно украсена погребална клада беше издигната в чест на загиналия велик боен вожд на всички кланове. С общи усилия Трал, Гром Хелскрийм и още двама орки едва успяха да вдигнат върху кладата грамадното тяло на Оргрим Дуумхамър. Дрек’Тар почтително намаза голото тяло с благовония, изричайки думи, които Трал не успя да чуе. После шаманът повика Трал и двамата заедно нагласиха Дуумхамър в предизвикателна поза. Мъртвите му пръсти бяха огънати и незабележимо завързани около дръжката на един огромен меч.

При Дуумхамър бяха положени останките и на други четирима смели бойци, загинали в страшната битка. Това бяха свирепите, предани вълци, които не бяха съумели да избегнат оръжията на хората. Единият лежеше в краката на вожда, други два отстрани, а на почетното място над главата се беше изтегнал посивелият, безстрашен Уайз-Иър. Дрек’Тар погали стария си приятел за последен път и после отстъпи назад от кладата.

Трал очакваше шаманът да произнесе прощалните слова, подходящи за случая, но вместо това Гром Хелскрийм избута него напред. Младежът се обърна неуверено към тълпата, която притихнала стоеше край останките на своя велик боен вожд.

— Живея сред своя собствен народ отскоро — започна той. — Не познавам добре традициите, свързани с отвъдния живот. Но знам едно: Дуумхамър загина смело, по най-подходящия за един орк начин. Той падна в битка, докато освобождаваше своите поробени братя.

Трал погледна към лицето на мъртвия орк и продължи:

— Оргрим Дуумхамър, ти беше най-добрият приятел на моя баща. Зная, че не бих могъл дори да се надявам да познавам по-благородно създание от тебе. Нека е лек и весел пътят ти към отвъдното и дано духът ти да почива в мир.

След тези думи той затвори очи и помоли Духа на огъня да приеме героя. Огънят незабавно се разгоря, по-буен и жарък от всякога. Тялото скоро бе погълнато и обвивката, която бе приютявала непримиримия дух, наричан Оргрим Дуумхамър, престана да съществува.

Но делото, за което той се беше борил и загинал, никога нямаше да бъде забравено.

Трал отметна глава назад и нададе печален рев. Останалите се присъединиха към него един след друг, изразявайки своята болка и ярост. Ако духовете на предците бяха наоколо, щяха да се трогнат от звучните вопли, оплакващи Оргрим Дуумхамър.

След като ритуалът приключи, Трал приседна тежко на земята до Дрек’Тар и Хелскрийм. Последният също бе получил наранявания, но и той, като Трал, ги понасяше стоически. Бяха забранили на Дрек’Тар да се доближава до бойното поле и той бе останал да се грижи за ранените. Ако нещо се случеше на Трал, старецът оставаше единственият шаман между тях и животът му беше прекалено скъпоценен, за да бъде рискуван. Все пак той не беше чак толкова стар, че да не се почувства обиден от тази заповед.

— Кой ще бъде следващият лагер, който ще атакуваме, мой бойни вожде? — попита с уважение Хелскрийм.