Трал се стресна, като чу тази титла. Все още не беше привикнал с факта, че Дуумхамър вече го няма и сега той е предводител на хиляди орки.
— Няма да нападаме повече лагери — отвърна той. — Силите ни вече са достатъчно големи.
Дрек’Тар се намръщи.
— Но затворените ни събратя продължават да страдат!
— Така е — съгласи се Трал, — но аз имам план, чрез който да ги освободим всичките наведнъж. За да убиеш чудовището, трябва да му отсечеш главата, а не ръцете и краката един по един. Време е да отсечем главата на концентрационните лагери!
На светлината на огъня очите му заблестяха.
— Ще нападнем Дърнхолд!
На следващата сутрин Трал обяви плана си пред останалите воини и беше посрещнат с шумни овации. Новата Орда вече се чувстваше готова да се пребори със средището на властта. Орките се чувстваха съживени след битката от предишната нощ и бяха окрилени от помощта на природните сили, които Трал и Дрек’Тар умееха да призовават. Загубите им не бяха големи, макар сред тях да беше един от най-великите оркски воини, а мнозина от враговете им лежаха мъртви под срутените останки на лагера. Грачещите над него гарвани пируваха богато.
Сега се намираха на няколко дни път от крепостта, но храна имаше в изобилие и духът на бойците беше приповдигнат. Още преди слънцето да се бе по-казало изцяло над хоризонта, оркската Орда, предвождана от своя нов боен вожд, вече се движеше равномерно и неумолимо към Дърнхолд.
— Естествено, че не съм му казал нищо — заяви Лангстън, докато отпиваше от чашата си с вино. — Той ме плени и ме подложи на мъчения, но езикът ми не отрони нито дума, уверявам те. Възхитен от твърдостта и смелостта ми, той реши да освободи мен и моите хора.
Вътрешно Блакмуър силно се съмняваше в това, но не го изрази на глас.
— Разкажи ми още за онези чудеса, които си го видял да прави — каза генералът.
Щастлив от това, че си беше върнал доверието на своя наставник, Лангстън се впусна да разказва приказна история за корени на дървета, които пленявали рицари, за гръмотевици, които удряли по заповед, за добре обучени коне, захвърлили ездачите си вкупом, и за самата земя, която се разтърсила и срутила каменното укрепление. Ако Блакмуър не се беше наслушал вече на подобни разкази от малцината завърнали се мъже, вероятно щеше да си помисли, че Лангстън е започнал да надига бутилката по-здраво и от него.
— Значи съм бил на правилния път — започна да размишлява Блакмуър на глас, отпивайки нова глътка вино. — Вече виждаш какво представлява Трал и какво е постигнал с тази жалка сбирщина пропаднали, зеленокожи затворници.
Генералът изпитваше мъчителна ярост при мисълта, че се бе намирал толкова близо до възможността да използва за собствените си цели тази нова и очевидно могъща Орда. В съзнанието му отново се появи образът на Тарита и той се сети за писмата й до неговия роб. Както обикновено, гневът му беше примесен със странна остра болка, надигнала се в душата му. Блакмуър така и не беше казал на своята любовница, че се бе натъкнал на цялата й лична кореспонденция. Дори с Лангстън не беше споделил за това и сега се радваше, че бе взел такова мъдро решение.
— Страхувам се, че другите може и да не са били толкова издръжливи на мъченията колкото теб, приятелю мой — заяви той, опитвайки се безуспешно да прикрие сарказма в гласа си, но Лангстън беше толкова напреднал с виното, че сякаш не го забеляза. — Трябва да приемем, че на орките им е известно всичко и оттук нататък да действаме съобразно това. Длъжни сме да мислим като Трал. Какъв е неговият следващ ход? Каква е крайната му цел?
„И как, в името на ада, да открия начин да го върна при себе си?“.
Макар че предвождаше армия от почти две хиляди орки, които несъмнено щяха да бъдат забелязани, Трал правеше всичко по силите си, за да прикрие своя поход. Той молеше Земята да заличава следите и Въздуха да отнася миризмите далече от всякакви зверове, които можеха да вдигнат тревога и да издадат присъствието им. Не беше много, но никоя предпазливост не беше излишна.
Издигнаха лагера си на няколко километра южно от Дърнхолд, в една дива част на гората, която хората обикновено избягваха. Заедно с малка група от съгледвачи, Трал се насочи към едно конкретно място, намиращо се недалече от стените на крепостта. И Гром Хелскрийм, и Дрек’Тар се бяха опитали да го разубедят, но той бе настоявал на своето.