— Нищо не се е случило, тате — отвърна тя и го докосна по ръката. — Но тази риба… как ти се струва вкусът й? На мен нещо ми понамирисва.
Кланиа бодна от собствената си вечеря.
— Вкусът й е съвсем нормален, като знаем как готви Рандръл.
Честно казано, рибата дори беше апетитна, но Тарита продължи да играе своята игра — лапна нова хапка, сдъвка я, преглътна и изкриви лице в отвратена гримаса. Избута демонстративно чинията по-далеч от себе си. Докато нейният баща й белеше портокал, младата жена затвори очи и изплака:
— Съжалявам… — тя изскочи на бегом от кухнята и изтича към собствената си стая, като издаваше звуци, все едно щеше да повръща. Влезе в своята спалня, която се намираше на същия етаж, надвеси се над нощното гърне и продължи да се преструва. Тарита се разсмя наум — щеше да бъде доста забавно, ако не разиграваше този цирк заради толкова важна причина.
На вратата й се почука настойчиво.
— Скъпа, аз съм — извика Кланиа и отвори вратата. Тарита бутна нощното гърне под леглото, за да не се вижда, че е празно. — Милото ми дете. Изглеждаш пребледняла като чаршаф.
Поне за това Тарита нямаше нужда да се преструва.
— Моля те… може ли тате да поговори с господаря? Не мисля…
Лицето на Кланиа порозовя. Всички знаеха, че Тарита бе станала любовница на Блакмуър, но никой не говореше за това открито.
— Разбира се, скъпа моя, разбира се. Искаш ли да спиш при нас тази вечер?
— Не — отвърна бързо Тарита. — Не, благодаря, добре съм. Просто искам да остана сама за малко — тя отново вдигна ръка пред устата си и Кланиа кимна състрадателно в знак на съгласие.
— Така да бъде, скъпа Тари. Лека нощ. Повикай ни, ако имаш нужда от нещо.
Майка й затвори вратата след себе си и Тарита въздъхна дълбоко от облекчение. Сега трябваше да изчака, докато стане безопасно да излезе. Стаята й се намираше в близост до кухнята — едно от малкото места, където нямаше жива душа през нощта.
Когато всичко утихна, младата жена излезе.
Първо, отиде в кухнята, където сложи в една торба всичката храна, която успя да намери. По-рано през деня тя беше накъсала няколко свои стари рокли на превръзки, в случай че Трал имаше нужда от такава помощ.
Навиците на Блакмуър бяха неизменни като изгревите и залезите на слънцето. Ако започнеше да пие още рано на вечеря, както обичайно правеше, той беше готов да я забавлява в спалнята си веднага след като се нахранеше. После заспиваше почти мъртвешки сън и много малко неща бяха в състояние да го разбудят преди зазоряване.
Тя бе подслушала прислужващите в банкетната зала и се беше уверила, че както обикновено, господарят вече бе започнал да пие. Блакмуър не беше я виждал тази вечер и заради това вероятно бе в гадно настроение, но вече би трябвало да е заспал.
Младата жена внимателно отключи покоите му, влезе вътре и затвори вратата съвсем тихо. Посрещна я звучно хъркане. Тя се успокои и продължи да се движи по-спокойно.
Веднъж, преди много месеци, когато беше обърнал няколко чаши повече, Блакмуър се беше разбъбрил. Сигурно вече беше забравил, че й е разкрил тази тайна, но тя все още помнеше. Сега отиде до малкото бюро в ъгъла и издърпа най-долното чекмедже. Натисна го леко отстрани и фалшивото дъно падна, откривайки миниатюрно секретно отделение.
Вътре имаше ключ, който тя извади, после постави обратно дъното и затвори внимателно чекмеджето. Насочи се към огромното легло с балдахин.
На каменната стена от дясната му страна висеше красив гоблен. Върху него беше изобразен доблестен рицар, повел двубой със свиреп черен дракон, охраняващ купчина съкровища. Тарита отметна гоблена встрани и откри своето истинско съкровище. Отзад имаше тайна врата. Съвсем тихо тя вкара ключа в бравата, завъртя го и отвори.
Каменни стъпала водеха надолу към мрака. Студен въздух я удари в лицето, а миризмата на влага и мухъл подразниха нейното обоняние. Тя преглътна с мъка и се изправи лице в лице със страха си. Блакмуър спеше дълбоко, но рискът беше прекалено голям. Ако той разбереше какво смята да прави, несъмнено щеше да заповяда да я нашибат с камшик.
„Мисли за Трал — си каза Тарита. — Мисли за това, срещу което се е изправял той“.
Заради него тя можеше да преодолее страха си от тъмнината.
Затвори вратата след себе си и внезапно се озова в толкова пълен мрак, че почти можеше да го усети по кожата си. В нея се надигна сляпа паника, като в затворена птица, но Тарита се насили и се пребори със страха си. Нямаше никаква опасност да се изгуби тук — тунелът отвеждаше само на едно място. Тя вдиша няколко дълбоки, успокоителни глътки въздух и тръгна.