— Вдигнете знамето на примирието — разпореди той. — Нека спазим правилата и дано това възпре хората да открият огън по нас, веднага щом ни видят.
Вождът се надяваше да не се стига до бой, но все пак се подготвяше и за тази възможност. Не беше много убеден, че Блакмуър ще прояви дори капка здрав разум.
— В предишните атаки ние прегазихме лагерите с лекота — продължи Трал, — но сега сме изправени пред много по-костелив орех. Дърнхолд е замък, който няма да падне лесно. Все пак помнете ми думите: ако преговорите се провалят, дори дебелите стени няма да го спасят.
Докато се движеше напред със свитата си, Трал видя раздвижване по бойниците на крепостта. Той присви очи и забеляза дулата на насочените към тях оръдия. Стрелци с лъкове тичешком заемаха своите позиции, а няколко десетки рицари на коне излязоха в галоп през портата и се подредиха в редица пред нея. Насочили напред дългите си пики, те зачакаха нови заповеди.
Трал продължаваше да върви. Върху стените, точно над грамадните порти, се забеляза ново раздвижване и сърцето на вожда бясно се разтуптя. Там се беше изправил Еделас Блакмуър.
Бойният вожд спря. Вече бяха достатъчно близо, за да се чуват.
— Я виж ти — разнесе се заваленият глас, който Трал си спомняше прекалено добре. — Ако не ме лъжат очите, т’ва е моят малък домашен орк, но вече поотраснал.
Трал не се сдържа и отговори на тази грубост:
— Имаш много здраве от мен, генерал-лейтенанте — извика той. — Аз съм тук не като домашно животно, а като предводител на армия, която на няколко пъти разби твоите хора на пух и прах. Но днес няма да вдигна ръка срещу тебе, освен ако ти не ме принудиш.
Лангстън бе застанал до господаря си върху укреплението и направо не можеше да повярва на своите очи: Блакмуър се беше натряскал до козирката. Капитанът нееднократно бе помагал на Тамис да пренасят техния повелител до леглото, но никога досега не беше виждал генералът да успява да се държи на краката си толкова пиян.
Какви ги вършеше този човек?
Предната вечер Блакмуър беше изпратил един опитен съгледвач след Тарита. Този изкусен в прикриването със зорко око мъж сам бе вдигнал резето от капака на вече не толкова тайния тунел, за да може момичето да излезе. После я беше проследил до пещерата, където бе подслушал нейния разговор с Трал и още неколцина орки. Беше я наблюдавал как им дава храна, и дори, в името на Светлината, беше видял, как тя прегръща чудовището!
След вечеря Блакмуър се беше преструвал на пиян, но всъщност бе напълно трезвен, когато изненаданото момиче бе влязло обратно в стаята. Първоначално Тарита беше отказала да отговаря, но разбирайки, че са я проследили, беше побързала да увери Блакмуър, че Трал е я повикал, за да им предложи примирие.
Самата идея се беше сторила изключително обидна на генерала. Той бе побързал да освободи останалите присъстващи. Докато се бе отдалечавал, до Лангстън бяха продължили да достигат ругатните на разгневения господар и дори звучните плясъци от шамари.
Видя Блакмуър чак на следващата сутрин, но междувременно Тамис му беше разказал какво е предприел повелителят. Генералът бе изпратил най-бързите си ездачи да доведат подкрепления, но те все още се намираха на около четири часа път от Дърнхолд.
В този момент бе логично да протакат възможно най-дълго срещата си с орка, който бе вдигнал знаме за примирие. Трябваше да го забаламосват, докато пристигне помощта. Всъщност етикетът задължаваше Блакмуър да изпрати своя собствена малка група, която да преговаря с орките. Капитанът очакваше той да издаде подобна заповед всеки миг. Да, това наистина беше единствената разумна алтернатива. Ако съгледвачите наистина бяха преброили правилно, в което Лангстън не се съмняваше, армията на орките наброяваше над две хиляди.
А в Дърнхолд имаше само петстотин и четиридесет мъже, но едва четиристотин от тях бяха обучени воини.
Докато обикаляше постовете и се оглеждаше неспокойно, Лангстън забеляза раздвижване на хоризонта. Орките бяха прекалено далеч от него, за да ги различи поединично, но той видя огромното зелено море, което се стичаше надолу по хълма, и чу равномерното, стряскащо биене на барабани.
Това бе армията на Трал.
Макар че утринта беше облачна и студена, Лангстън усещаше, че го облива гореща пот.