— Хайде, ела ми — изръмжа Трал.
Блакмуър се хвърли напред. Той се оказа по-бърз и съсредоточен, отколкото Трал беше очаквал, имайки предвид неговото състояние, и оркът бе принуден да реагира незабавно, за да избегне пробождането. Парира удара и зачака следващата атака на мъжа.
Двубоят сякаш посъживи господаря на Дърнхолд. На лицето му се изписа гняв и решимост, а движенията му станаха по-отмерени. Мъжът се престори, че атакува отляво, след което замахна от дясната страна. Но Трал успя да блокира с лекота дори този подъл удар.
Сега самият орк тръгна в атака, изненадан и донякъде доволен, че Блакмуър съумява да се защитава успешно. Успя да засегне мъжа откъм незащитената му страна. Човекът оцени тази своя слабост и започна да се оглежда за нещо, което да му послужи като щит.
Трал с лекота откъсна вратата на стаята от нейните панти и я хвърли към Блакмуър.
— Страхливецо, скрий се зад това! — извика му той.
От вратата би излязъл прекрасен щит, за който и да е орк, но тя беше прекалено голяма за Блакмуър. Той я изблъска разярено встрани.
— Все още не е твърде късно, Трал! — заяви човекът, с което изненада орка. — Присъедини се към мен и двамата ще обединим нашите сили! Ще освободя всички орки, останали в лагерите, ако ми дадеш думата си, че те ще се бият под моите знамена! Искам и ти да направиш същото!
Трал беше толкова разгневен от това предложение, че не успя да парира навреме следващата вероломна атака на Блакмуър. Преди оркът да вдигне меча си, острието на мъжа се стрелна към него и с трясък отскочи от черната броня. Само тя спаси Трал от смърт, защото ударът беше наистина великолепен.
— Явно все още си пиян, Блакмуър, щом смяташ, че аз някога ще забравя лицето на погубената от теб Тарита!
Пред погледа на Трал отново падна червена пелена, защото споменът за втренчените в него мъртви сини очи беше непоносим. Досега той беше сдържал ръката си, опитвайки се да даде някакъв шанс на Блакмуър, но сега запрати всичко това по дяволите. Нахвърли се върху човека с безпощадната ярост на приливна вълна, стоварваща се върху крайбрежен град. С всеки гневен удар отмъщаваше за мъченията, които в младостта си беше изпитал от ръцете на този мъж. Когато мечът на Блакмуър излетя от неговата ръка, Трал си представи отново лицето на Тарита и приятелската усмивка, която тя беше отправяла еднакво лъчезарно към хора и орки, без да прави разлика между тях.
Натика Блакмуър в ъгъла на стаята. Мъжът успя да измъкне кама от ботуша си и замахна към лицето на Трал, като едва не го прониза в окото. Оркът изрева отмъстително и стовари меча си върху тази човешка отрепка.
Блакмуър не умря веднага. Лежеше и дишаше тежко, а пръстите му стискаха немощно раната, от която на тласъци бликаше червен поток. Човекът вдигна поглед към Трал, но очите му вече бяха започнали да се оцъклят. Струйка кръв се стичаше от устата, която, за изненада на орка, успя да промълви:
— Ти си това… в което аз те превърнах… толкова съм горд… — след тези думи Блакмуър се отпусна и притихна.
Трал напусна укреплението и влезе във вътрешния двор. Посрещна го пороен дъжд. Хелскрийм прецапа през локвите към него.
— Докладвай! — заповяда Трал, докато очите му преценяващо оглеждаха обстановката.
— Превзехме Дърнхолд, мой бойни вожде — каза Хелскрийм. Той беше покрит с кръв и изглеждаше изпаднал в екстаз, а червените му очи горяха диво. — Подкрепленията на хората са на много километри оттук. Повечето от онези, които оказваха съпротива, най-накрая се предадоха. Почти приключихме с претърсването на крепостта и отделянето на онези, които не участваха в боя. Женските и техните малки са невредими, както ти нареди.
Трал видя групи от своите воини, обградили скупчени мъже, които бяха насядали в калта и гледаха свирепо към победителите. От време на време някой от тях надигаше глава и бълваше люти закани, но бързо му припомняха какво му е положението. Вождът забеляза, че никой от орките не си позволяваше да наруши неговата заповед, нахвърляйки се срещу победените.
— Намери ми Лангстън — Хелскрийм хукна да изпълнява нареждането, а Трал тръгна да оглежда пленниците. Някои от хората бяха ужасени, а други все още бяха настроени войнствено, но вече беше напълно ясно кой контролира Дърнхолд сега. Вождът се обърна и видя Хелскрийм, който вече се връщаше и тикаше Лангстън пред себе с добре премерени бодвания на меча.