Човекът незабавно падна на колене пред Трал. Изпълнен с отвращение, оркът му заповяда да се изправи.
— Предполагам, че ти командваш сега?
— Ами, сержантът… да. Да, аз командвам.
— Имам една задача за теб, Лангстън — Трал се наведе и лицето му се изравни с това на човека. — И ти, и аз знаем за предателството, което планирахте двамата с Блакмуър. Ти си бил съгласен да измениш на своя Алианс. Предлагам ти възможност да изкупиш тази своя грешка и ти препоръчвам да се възползваш от нея.
Очите на Лангстън се взряха в тези на Трал, а страхът малко по малко напусна лицето му. Той кимна.
— Какво трябва да направя?
— Искам да отнесеш едно послание до твоя Алианс. Разкажи им какво се случи днес. Кажи им, че ако изберат пътеката на мира, ние сме готови да започнем търговия и сътрудничество с тях, при условие че освободят останалите в лагерите орки и ни отстъпят земя, при това хубава, върху която да се заселим. Но ако предпочетат пътя на войната, те ще срещнат враг, какъвто дори не са сънували. Сигурно помните, че преди време ние бяхме могъща сила… Това е нищо в сравнение с противника, срещу когото бихте се изправили днес. Ти имаше изключителния късмет да оцелееш в цели два сблъсъка с моята армия. Не се съмнявам, че ще успееш да опишеш по подходящ начин пълната дълбочина на заплахата, която в момента представляваме за вас. За доброто на твоя народ, надявам се, че те ще те изслушат. А сега върви.
Дори калта, размазана по лицето на Лангстън, не успяваше да прикрие неговата бледност, но въпреки това той не сведе погледа си пред Трал.
— Дайте му кон и провизии — заповяда вождът, след като се убеди, че посланието му беше разбрано. — Лангстън е свободен да отиде при своите командири.
Хелскрийм сграбчи мъжа за ръка и го поведе към конюшнята.
Трал видя, че орките, които не бяха заети с охрана на пленниците, вече се занимаваха със събиране на провизии съгласно неговите заповеди. Коне, говеда, овце, чували със зърно, чаршафи за превръзки… Новата Орда скоро щеше да притежава всичко, от което се нуждаеше една армия.
Имаше още един човек, с когото Трал трябваше да разговаря и скоро го откри. Мъжете на сержанта не бяха предали своите оръжия, но също така и не ги използваха. Орки и хора стояха въоръжени едни срещу други, но никой от тях не изпитваше особено желание да продължи битката.
Очите на сержанта се присвиха напрегнато, когато видя приближаващия се Трал. Кръгът от орки се раздели, за да пропусне своя боен вожд. Отначало двамата само се гледаха изпитателно. След това по-ловко, отколкото човекът бе очаквал, ръката на Трал се озова до ухото на сержанта, стисна здраво златната халка между дебелите си пръсти и със същата бързина я пусна, като остави обецата да виси на нейното място.
— Ти ме обучи добре, сержанте — прогърмя гласът на Трал.
— Ти беше отличен ученик, Трал — отвърна предпазливо сержантът.
— Блакмуър е мъртъв — съобщи Трал. — В момента извеждаме вашите хора от крепостта и събираме провизии. Дърнхолд продължава да си стои на мястото, само защото такава е моята воля — за потвърждение на своите думи, той тропна с крак по земята и тя отново се раз люля яростно.
— Ти ми разказа за милостта — продължи Трал — и сега би трябвало да се радваш, че си ми преподал този урок. Възнамерявам да изравня Дърнхолд със земята след няколко минути. Вашите подкрепления няма да пристигнат навреме, за да ви помогнат. Ако твоите хора се предадат, на тях и техните семейства ще им бъде позволено да си тръгнат оттук. Ще се погрижим да получите храна и вода, дори оръжия. Онези, които не се предадат, ще загинат под развалините. Без тази крепост и нейните рицари, които охраняват лагерите, за нас ще бъде лесно да освободим останалата част от нашите събратя. Именно това беше моята цел още от самото начало.
— Наистина ли? — попита сержантът. Трал беше сигурен, че човекът си мисли за Блакмуър.
— Моята цел е справедливостта — отвърна Трал. — Винаги съм се стремял към нея и ще продължавам да я следвам.
— Имам ли думата ти, че никой от хората няма да пострада?
— Имаш я — заяви Трал и вдигна глава, за да огледа стоящите наоколо мъже. — Ако не окажете съпротива, ще ви бъде позволено да си тръгнете свободно.
В отговор сержантът хвърли оръжието си върху разкаляната земя. Настъпи мълчание, след което и останалите хора направиха същото. Битката беше приключила.
Когато орките и оцелелите хора се бяха отдръпнали на безопасно разстояние от крепостта Дърнхолд, Трал призова Духа на земята за последен път.