Но вътре в себе си тя се закле никога да не забрави странното същество, което бе обикнала като свой по-малък брат.
Никога!
— Не, не. Ето така — Джарамин Скисон застана до своя ученик. — Дръж го по този начин, пръстите ето тук… и тук. Да, така е по-добре. Сега изпиши буквата… като змия.
— Какво е змия? — попита Трал. Той беше само на шест години, но беше висок почти колкото учителя. Огромните му, непохватни ръце не успяваха да държат правилно тънкия писец, а глинената плочка непрекъснато се изплъзваше от грубите му пръсти. Но беше упорит и твърдо решен да напише буквата, която Джарамин наричаше „8“.
Учителят примигна иззад дебелите си очила.
— Змията е влечуго без крака. Прилича малко на тази буква.
Трал просия, щом го разбра.
— Като червей — каза той. Често си похапваше от тези малки, шаващи деликатеси, които намираше заровени в пода на килията, в която живееше.
— Да, наистина прилича на червей. Опитай отново, този път самичък — Трал провеси език, за да се съсредоточи по-добре. Треперещата му ръка изви накъдрена форма върху глинената плочка и той разпозна в нея буквата „8“. Гордо я подаде на Джарамин.
— Много добре, Трал! А сега е време да започнем да учим числата — каза учителят.
— Не, време е да го научим да се бие! Нали, Трал? — назованият вдигна поглед и видя своя господар, лейтенант Блакмуър, застанал в рамката на вратата. Новодошлият пристъпи в стаята и Трал чу как ключалката прещрака, когато вратата бе заключена отвън. Никога не се беше опитвал да избяга, но пазачите винаги бяха изключително предпазливи.
Трал се просна по очи, както го беше научил Блакмуър. Лекото потупване по главата му подсказа, че му се разрешава да стане. Изправи се с олюляване и изведнъж усети тялото си голямо и тромаво. Заби поглед в ботушите на Блакмуър, очаквайки какво ще му заповяда неговият господар.
— Как се справя с уроците? — Блакмуър се обърна към Джарамин, сякаш Трал не беше в стаята.
— Много добре. Нямах представа, че орките са толкова интелигентни, но…
— Той е интелигентен, но не защото е орк — прекъсна го Блакмуър с остър глас, който накара Трал да се приведе. — Интелигентен е, защото го обучават хора. Никога не го забравяй, Джарамин! И ти — ботушите се обърнаха към Трал. — Ти също не го забравяй!
Трал поклати усърдно глава.
— Погледни ме, Трал.
Трал се поколеба, но вдигна синеокия си поглед. Очите на Блакмуър пронизаха неговите.
— Знаеш ли какво означава името ти?
— Не, сър — в сравнение с мелодичните човешки гласове, неговият звучеше прекалено грубо дори за собствените му уши.
— Означава „роб“. Означава, че ти си моя собственост — Блакмуър пристъпи напред и забоде показалец в гърдите на орка. — Означава, че те притежавам. Разбираш ли?
Трал беше толкова изненадан, че забрави да отговори. Значи името му означавало „роб“… А звучеше толкова приятно, когато го изговаряха хората и досега той го беше смятал за хубаво и достойно…
Блакмуър повдигна нагоре своята облечена в ръкавица ръка и здраво фрасна Трал по лицето. Лейтенантът беше замахнал доста силно, но през дебелата си и корава кожа оркът не усети почти нищо. Все пак ударът го засегна дълбоко. Неговият господар го беше ударил! Докосна бузата с голямата си длан с подрязани черни нокти.
— Отговаряй, когато те питам! — излая Блакмуър. — Разбра ли какво ти казах?
— Да, господарю Блакмуър — едва прошепна Трал, като се бореше с треперенето на гърления си глас.
— Отлично — разгневеното лице на Блакмуър се отпусна в доволна усмивка. Зъбите му се бялнаха сред заобикалящата ги черна брада.
Този път всичко се беше разминало. Облекчение заля Трал. Устните му се опитаха да повторят усмивката на Блакмуър.
— Не прави такива гримаси, Трал — каза Блакмуър. — Така изглеждаш още по-грозен.
Усмивката се скри веднага.
— Лейтенант — каза меко Джарамин, — той просто се опитва да ви имитира, нищо повече.
— А не трябва. Само хората се усмихват, не и орките. Ти каза, че той се справя добре с уроците, нали? Значи може да чете и пише?
— С четенето е напреднал доста. При писането… разбира как да го прави, но дебелите пръсти му пречат да изписва буквите.
— Отлично — повтори Блакмуър. — Тогава вече нямаме нужда от твоите услуги.
Трал пое дълбоко въздух и погледна объркано към Джарамин. Старецът също изглеждаше изненадан от тези думи.