— Тогава разбрах, че вече няма надежда. Покварата и враждебността бяха засенчили напълно духа на хората ми. Бях убеден, че е въпрос на време Ордата да се самоунищожи — каза Ейтриг.
— Откъде дойде тази поквара, Ейтриг? Кой тласна народа ти към това падение? — попита Тириън.
Ейтриг вдигна вежди и се замисли.
— По времето на дядо ми народът ни беше миролюбив и горд. Тогава имаше няколко десетки клана, които живееха и ловуваха в дивата природа на нашия свят. Тогава всички бяха ловци — силни воини, които живееха според кода на честта и почитаха духовете на елементите. В кръвта на дедите ми бушуваха гръмотевици и светкавици! — каза гордо Ейтриг, потънал в спомени. — Мъдрите шамани ги водеха и поддържаха мира между клановете.
Тириън бе започнал да се захласва от думите на стария орк. Със сигурност няма друг човек, който да е чувал толкова много за историята на орките.
— И после? — попита загрижено Тириън.
Той се замисли дали Таелан се чувства по същия начин, когато му четеше приказки преди сън. Ейтриг продължи навъсено:
— Установи се нов ред, който целеше да обедини всички кланове и да ги превърне в силна нация. Много от шаманите се отказаха от древните традиции и започнаха да практикуват черни магии. Вече се наричаха Вещери6. Използваха тъмните си сили за лоши цели, поквариха клановете и ги подтикнаха към ужасно насилие. След известно време все пак успяха да обединят народа ми — каза огорчено Ейтриг. — Под властта на Вещерите клановете бяха обединени… като яростна Орда. Благородните традиции на воините ни се опорочиха, за да служат на тъмни и потайни цели. Вещерите доведоха хората ми в твоя свят, човеко. Те ни изправиха на война срещу вас.
Объркан, Тириън поклати глава.
— И никой не се изправи срещу тях? От цяла раса на воини никой не е посмял да се пребори с тях? — попита разгорещено Тириън.
— Някои не пожелаха да се подчинят. Един от отцепническите кланове, воден от орк на име Дуротан, предизвика открито Вещерите и се опита да убеди останалите кланове в безумието им. Добре помня славния Дуротан. Той беше голям герой. За съжаление, малко орки се вслушаха в думите му. Вещерите имаха власт върху сърцата им и ги заслепиха. Заради смелостта му Дуротан и кланът му бяха прогонени. Чух, че години по-късно все пак вещерските убийци са го елиминирали. Така прави Ордата.
— Това е лудост — каза Тириън. — Ако хората ти почитат честта, както твърдиш, просто не мога да повярвам, че толкова лесно са се поддали на този контрол.
Ейтриг се намръщи и замълча известно време. Погледна със строги очи и отвърна:
— Някаква ужасна мощна сила ни облада тогава, човеко. Когато Дуротан беше отведен, страх и параноя обзеха хората ми. Никой не смееше да се противопостави на Вещерите.
Тириън се подсмихна иронично. Това разгневи Ейтриг и той избухна:
— Изправял ли си се някога пред волята на цяла нация, човеко? Поставял ли си под съмнение режим, знаейки, че неподчинението означава единствено и само смърт?
Тириън отмести поглед встрани. Не. Трудно можеше да си представи какво би било подобно нещо.
Ейтриг кимна, усещайки, че е бил разбран.
— Чуваха се слухове, че Вещерите са се съюзили с демони, от които черпят адските си сили. Лично аз вярвам, че това е било така. Мракът, който завладя народа ми, не може да се е появил от сърцата им.
Тириън се напрегна. Спомни си, че беше чувал как орките са освободили демони, които да посеят страх в човешките редици. Самата мисъл го ужасяваше.
— Явно хората ти много са изстрадали, Ейтриг, още преди да разгневят моя народ — каза Тириън с нотка на гордост.
Ейтриг го стрелна с поглед.
— Въпреки всичко, мисля, че историята ти е невероятна. Опасявам се, че съм грешал за теб и хората ти в много отношения.
Ейтриг изсумтя като че от изненада и стана, за да се разкърши.
— Всъщност — продължи Тириън — ние с теб много си приличаме. И двамата сме стари воини, които са жертвали много за…
Ейтриг го прекъсна, размахвайки мускулестата си ръка.
— По нищо не си приличаме, човеко — изръмжа той. — Аз съм отстъпник, живеещ в изгнание на враждебна земя! Ти си богат лорд, обичан от свободни хора и можеш да живееш, както си пожелаеш. Между нас няма нищо общо!