Смутен от изблика си, старият орк се намръщи и се извърна, загледан в далечината.
Тириън се замисли за миг върху думите му.
— Прав си, разбира се. Хората ни са във война. Затова трябва да те попитам, Ейтриг, кажи ми честно — има ли други орки в земите ми? Ордата планира ли отново да атакува региона?
Ейтриг въздъхна дълбоко и отново седна. Поклати тревожно глава и погледна Тириън в очите.
— Както ти казах, човеко, живея тук сам. Нямам никакво желание да контактувам с други от вида ми. Не съм виждал друг орк от години. И не мога да ти кажа какво планира Ордата сега. Мога единствено да те уверя, че този стар и разбит орк няма никакво намерение да нанася щети на крепостта ти или да те притеснява по какъвто и да е начин. Просто искам да бъда оставен на мира, за да изживея остатъка от дните си в самота. След цял живот на безсмислена война, единственото утешение за мен е мирът.
Тириън кимна.
— Като воин на честта, приемам думите ти, Ейтриг. И в знак на благодарност, че ми спаси живота, ще ти позволя тази самота. Стига да останеш скрит и да не безпокоиш хората ми, можеш да останеш тук колкото пожелаеш.
Ейтриг се усмихна недоверчиво.
— Мисля, че братята ти ще ме преследват, въпреки твоето решение, човеко. За тях аз винаги ще съм олицетворение на всичките им страхове — каза старият орк.
— И все пак аз съм техен владетел, Ейтриг. Те трябва да ми се подчинят. Искрено се заклевам като Паладин на Светлината, че тайната ти ще бъде запазена. Никой няма да те преследва, докато имам властта да го предотвратя.
За кратък миг Тириън съжали за твърде дръзките си думи. Той знаеше, че ще е изключително трудно да удържи на клетвата си, ако нещата се усложнят. Ако другарите му разберяха, че е дал подобно обещание, със сигурност щяха да го обявят за предател. Но въпреки това инстинктите му подсказваха, че това е правилното решение. Тириън се изправи решително.
Ейтриг въздъхна доволно.
— За честта ти, тогава — каза той, изправяйки се отново на крака.
Тириън забеляза куция му крак. Очевидно Ейтриг чувстваше огромна болка.
— За честта ми — отвърна Тириън, загледан в раната му. — Знаеш ли, Ейтриг, мога да излекувам тази рана. Имам тази способност — каза той.
Оркът се засмя, изненадан.
— Благодаря, но няма нужда — заяви той. — Болката е добър учител. Явно, въпреки всичките ми битки, все още има какво да науча.
Тириън се засмя сърдечно. Наистина започваше да харесва орка, когото само допреди час смяташе за отвратителен злодей.
— Може би някой ден ще мога да дойда, за да си поговорим отново. Трябва да призная, че изобщо не си това, което очаквах — увери го паладинът.
Огромните пожълтели бивници на Ейтриг сякаш се уголемиха от усмивката му.
— Нито пък ти си такъв, какъвто очаквах аз, човеко.
Тириън отново поздрави орка с жест и възседна с мъка Мирадор. Пришпори го и пое надалеч от погледа на орка.
В съзнанието на Тириън нахлуваха хиляди различни мисли, докато яздеше по извитата пътека към дома. Чудеше се дали не беше сгрешил, предлагайки убежище на орка в земята си. Въпреки всичко, беше дал дума, че ще запази тайната му. Каквото и да се случеше, беше заложил честта си да пази орка, и толкова.
Вече се смрачаваше, когато стигна до конюшнята. Уморен, Тириън подаде юздите на коняря и влезе вътре. Искаше само да се наспи и да изчисти съзнанието си от днешното преживяване. Силна ръка сграбчи неговата, докато се канеше да отвори вратата към кухненските помещения. Тириън вдигна очи и видя, че го е спрял Бартилас. В очите му имаше блясък, който силно притесни Тириън.
— Милорд — започна Бартилас хладно, — трябва веднага да поговорим.
Тириън въздъхна.
— Много съм уморен, Бартилас. Може да говорим сутринта.
Бартилас стисна ръката му по-силно.
— Не мисля, че разбирате, милорд. Знам къде сте били днес — отсече младият паладин.
Очите му не трепваха и държаха Тириън в ледените си дълбини. Тириън се зачуди дали Ардън го е предал, споделяйки с него задачата си. Не, Ардън винаги му е бил верен.
— Знам, че знаеш — в Хартглен има орки, Тириън. Виждам го в очите ти. Моля се, за твое добро, да не прикриваш някаква важна информация.
Тириън настръхна. Можеше да понесе безочието, но нямаше да позволи да бъде заплашван в собствения си дом от едно фанатично момче.
— Казах ти и преди, Бартилас, да се обръщаш към мен с подобаващо уважение — каза ядосано Тириън. — А що се отнася до опасенията ти, днес се уверих, че става въпрос за единичен инцидент. За момента е достатъчно да знаеш толкова. Предлагам да забравиш за случилото се и да не повдигаш повече въпроса. Сега ме пусни да мина, преди да си изпусна нервите.