— В това не се съмнявам. Подозирам, че родът на Фордринг винаги ще бъде тук, за да защитава Лордерон и народа му — каза усмихнато Датроуен.
Тириън също се усмихна и отвърна:
— Определено се надявам да е така.
Няколко часа по-късно съветниците на Тириън се бяха събрали в залата на съвета. Няколко от по-старшите офицери на Датроуен също бяха там. Бартилас, който изглеждаше особено развълнуван от идването на гостите, стоеше тихо в дъното на стаята. Лорд командир Датроуен беше седнал начело на масата до Тириън. В стаята се усещаше напрежение и всички очакваха да чуят спешния въпрос, който Датроуен беше дошъл да обсъди.
— Хайде сега — започна Датроуен, поглеждайки спокойно към Тириън. — Получих информация, че в Хартглен има орки. Каква точно е ситуацията?
Тириън преглътна с пресъхнало гърло.
— Милорд, преди няколко дни се натъкнах на оркски воин — започна той. — Макар че го раних тежко, бях повален, преди да успея да го убия. По-късно се върнах на мястото, където се бихме, за да установя дали е още жив и дали има други от неговия вид в земите ми. Съдейки по това, което открих, смятам, че е било единичен инцидент и няма други орки с него.
Положението му беше деликатно. Той не искаше да лъже висшестоящите, а и честта му не го позволяваше.
Датроуен се облегна в стола си, потри брадичката си и се замисли върху думите на Тириън.
— И предприе това разследване сам? — попита Датроуен.
Тириън кимна.
— Да, милорд.
— Много жалко, че не имало друг с теб, за да потвърди думите ти, Тириън. Явно подчинените ти не споделят оптимистичната ти оценка за случилото се — каза мрачно Датроуен.
Тириън се намръщи. Без дори да поглежда към дъното на стаята, той усети самодоволството на Бартилас.
— Паладин Бартилас ме извести за случилото се. За разлика от теб, той явно смята, че заплахата към тези земи е далеч по-сериозна. Дойдох, за да се уверя лично, ако опасността е реална — каза строго командирът.
Тириън се обърна, за да види вглъбеното изражение на Бартилас. Опита се да сдържи гнева си от наглостта на младежа и отново се обърна към Датроуен.
— Сайдан, с теб сме приятели от години. Нали не се съмняваш в преценката ми по този въпрос? Честно казано, действията на младия Бартилас са явно оскърбление за авторитета ми в тази земя. Усърдието му е похвално, но да Ви тревожи с такава дребна работа е, меко казано, смущаващо.
Датроуен постави ръка върху рамото на Тириън, за да го успокои.
— Тириън, винаги съм се доверявал на преценката ти. Никога не съм се съмнявал в честта и авторитета ти и нямам намерение да го правя сега. При нормални обстоятелства никога не бих се месил в подобна ситуация, но се случиха определени неща, които ме принуждават да бъда по-критичен към всичко, отнасящо се за оркско нападение.
Датроуен се наведе и потърси погледите на събралите се съветници.
— От известно време получаваме доклади, че се е появил нов, новоизлюпен военачалник на орките. Явно този млад орк има намерение да обедини клановете и отново да мобилизира Ордата. Макар и малко на брой, фанатичните му воини някак са успели да нахлуят в охраняваните лагери и да съберат голям брой поддръжници. Върховното командване на Алианса счита, че се намираме в извънредно положение. Казвам ви всичко това, за да разберете мотивите ми. Ако в твърденията на Бартилас има и капка истина, то незабавно трябва да започнем да се готвим за война — каза навъсено той.
Шокираните съветници започнаха да разговарят помежду си. Датроуен се обърна към Тириън.
— Стари друже, с цялото ми уважение, не мога да се доверя само на инстинктите ти. Ситуацията е твърде критична.
Объркан, Тириън поклати глава и се подготви за това, което следваше.
— На зазоряване тръгваме да претърсим горите за други доказателства за оркско присъствие. Тириън, искам ти лично да ни заведеш до мястото, където си срещнал орка. Ако го открием, ще го заведем за разпит в Стратхолм.
Сърцето на Тириън се сви. Нямаше как да се измъкне, беше получил директна заповед. Трябваше да наруши обещанието си към орка.
— Както желаете, милорд — отвърна той със сдържан тон.
Датроуен изглеждаше доволен от разговора. Той освободи съветниците и разпореди всички да подготвят хората си. Тириън стана да си върви и видя как Бартилас го гледа от вратата. Лицето на младия паладин грееше победоносно. Тириън положи усилия да потисне желанието си да го удуши. Без да го погледне втори път, той тръгна да се подготви за утрешната експедиция.