С приглушен вой Бартилас се хвърли върху орка, замахвайки с чука… с намерението да му нанесе смъртоносен удар, въпреки заповедта на Датроуен. Със сигурност никой звяр не можеше да се мери със силите, дадени му от Светлината, помисли си той.
Тириън потрепна, когато Ейтриг умело избегна тромавия удар на младия паладин и засили юмрука си в лицето му. Уплашен, Бартилас изпусна чука си, когато Ейтриг го изрита в корема. Младият паладин, останал без въздух, се стовари на земята и се преви от болка. Ейтриг изсумтя подигравателно към Бартилас и неговата слабост и непохватност.
Двамата войници се втурнаха към орка, замахвайки с оръжията си. Ейтриг парира атаката на първия и уцели втория в гърдите, разрязвайки го на две. Щом видя явната безпощадност и ловкост на орка, първият войник избяга ужасен. Ардън и стражите му, разярени от внезапната смърт на другаря си, бясно се втурнаха напред. Тириън видя, че ако можеха, щяха да го убият.
— Не го убивайте! — изкрещя Тириън, докато войниците се нахвърляха върху орка.
Датроуен усети притеснението на Тириън и се обърна въпросително към приятеля си.
— Изглежда се тревожиш за сигурността на орка, Тириън. Това е просто рутинно залавяне. Добре ли си?
Тириън стисна зъби. Не можеше просто да седи и да гледа как посичат гордия орк. Но не можеше и да се моли да го пуснат. Това щеше да го изобличи като предател. Той беше виновен за всичко.
Ейтриг се биеше смело с войниците, но беше лесно надвит от маневрите им заради ранения си крак. Шестимата войници успяха да го притиснат на земята. Ардън премаза ръката му и Ейтриг изпусна секирата си. Войниците веднага започнаха да го налагат.
Всяка частица от тялото на Тириън се изпълваше с ярост, докато войниците се опитваха да подчинят орка. Той слезе от коня и тръгна към тях, за да ги разтърве. Когато войниците изправиха окървавения орк на крака, намерението на Тириън да спаси съществото се изпари и той се спря. Какво си мислеше, че прави? Не можеше да позволи това да се случи, но не можеше и да се обърне срещу собствените си хора. Всяко мускулче в тялото му се напрегна и той застана объркан.
Бартилас изохка силно и се вдигна от земята. Ардън му помогна да се изправи и го поизтупа. Жестоко засрамен от висшестоящите, Бартилас яростно се засили към орка. Ардън и Тириън хванаха младия паладин и го спряха. Размениах си погледи и задържаха Бартилас, докато се укроти.
— Проклетото същество се би непочтено! — извика Бартилас. Трябва бъде убито тук и сега! Пуснете ме!
Той продължаваше да се бори с Ардън и Тириън.
— Заповядах да бъде оставен жив, Бартилас — каза Датроуен. — Накърнената ти чест не е по-важна от информацията, която можем да получим от него. Вържете звяра — заповяда той.
Моментално се появиха войниците, които дърпаха каруцата с клетката. Те хванаха Ейтриг и го набутаха вътре.
Тириън се обърна към Датроуен.
— Милорд, този орк със сигурност не е заплаха за никого.
Датроуен го изгледа изумен.
— Какво има, Тириън? Да не би да предлагаш да го пуснем?
Бартилас и Ардън също се вторачиха в него, изумени от думите му.
Тириън се обърна към пребития орк. С подуто и окървавено лице, Ейтриг също го погледна. Толкова беше честта ти, казваше погледът му. Войниците продължаваха да го налагат и мушкат през решетките на клетката. Те плюеха и ругаеха стария орк.
Най-накрая Тириън не издържа. Той се втурна напред и сграбчи стража, който шибаше орка с камшик. Грабна камшика от ръцете му и започна да го шиба.
— Какво е чувството? — изрева Тириън на ужасения страж, който се опита да се предпази от яростните удари на паладина.
Датроуен гледаше с пълно недоумение. Ардън също. Той се втурна и хвана ръката на господаря си.
— Тириън, моля те! Какво правиш? — извика Ардън.
Тириън се отскубна от него и се изправи с лице към Датроуен, а очите му блестяха гневно.
— Този орк трябва да бъде освободен! — изкрещя той. — Това е въпрос на чест!
Тириън изблъска Ардън и заудря ключалката на клетката с дръжката на камшика.
— Тириън, да не си изгуби ума? — изрева Датроуен с дълбок глас.
Зяпнал, Бартилас едва се държеше на краката си. Тириън продължи да троши ключалката. Датроуен поклати уморено глава и заповяда на войниците си да хванат и укротят разгневения паладин. Хората на Ардън сграбчиха Тириън за ръцете и го повалиха на земята. Тириън се опита да се противи с всичка сила, но по-младите мъже лесно го надвиха.