Тириън се сепна от стъпките, които отекнаха в съседния коридор. Със сигурност процедурата още не е започнала, помисли си ужасен той. Той чу стражата зад вратата да разпитва някого, ключалката щракна и вратата се отвори.
Ардън влезе, натъжен. Тириън почти се зарадва и стисна ръката на приятеля си.
— Радвам се да те видя, Ардън. Прибира ли се вкъщи, откакто ме арестуваха? Говори ли с жена ми? — заразпитва бързо той.
Ардън поклати глава и даде знак на Тириън да седне на леглото си.
— Не. Не ми позволиха да си тръгна, докато не свърши делото, милорд. Не знам дали Карандра е разбрала за това или не.
Тириън се намръщи. Той знаеше, че сигурно е обезумяла от тревога.
— Какво става с орка? — попита Тириън. — Какво му направиха?
Ардън се ядоса.
— Защо те е грижа, Тириън? Той е твой враг! Не мога да разбера защо си толкова загрижен за него! Няма как такова създание да е спасило живота ти! Той е безмозъчен звяр!
Тириън го погледна право в очите.
— Само ми отговори, капитане — Тириън се опита да звучи възможно най-спокойно.
Трябваше да внимава с тона си. Ардън може би беше последният му приятел.
— През последните няколко дни го разпитват — отвърна Ардън. — Очевидно не е могъл да им каже повече от това, което вече знаят. Чух един от местните стражи да се хвали как са го пребили от бой. Утре сутринта ще обесят нещастния звяр на площада.
Сърцето на Тириън се сви. Ейтриг щеше да умре и той изцяло беше виновен за това. Той трябваше да открие някакъв начин да се поправи… да оправи всичко.
Ардън усети напрежението у Тириън.
— Милорд, може и теб да екзекутират — започна той. — Ако си признаеш и пледираш, че си си загубил ума, може да те пожалят и да те пуснат. Със сигурност това не е нещо, за което си струва да умреш! Ти си Лорд Паладин, за Светлината! Хората разчитат на теб! Трябва да дойдеш на себе си! — завърши разгорещено капитанът.
Тириън само поклати глава.
— Не мога, Ардън. Това е въпрос на чест. Заклех се да защитя орка и измених на клетвата си. Каквото и да е наказанието ми, ще бъде заслужено.
Ардън нервно прокара пръсти през косата си.
— В това няма логика, Тириън. Помисли за жена си и сина си! — извика Ардън.
Тириън се изправи и го погледна.
— Мисля, стари приятелю. Какъв пример ще дам на сина си, ако думата ми не значи нищо? Като какъв ще ме приеме тогава? — попита Тириън.
Ардън настръхна и се извърна настрани.
— Не е толкова просто и ти го знаеш! — изрева капитанът. — Просто си признай, че си сгрешил! Признай, че си направил грешка, като си се съюзил с орка и те може да проявят снизхождение! Защо изобщо трябва да го обсъждаме? Наистина ли си изгубил ума си, човече?
В следващия момент вратата се отвори и вътре влязоха двама стражи.
— Трябва да си вървите, капитане — каза единият от тях. — Трябва да ескортираме затворника до съдебната зала.
Ардън хвърли към Тириън последен умоляващ поглед и ядосано излезе от килията.
Тириън пооправи дрехата си и се опита да си придаде възможно най-горд и уверен вид.
— Готов съм, господа — каза той.
Те завързаха ръцете му и го изведоха навън. Светлото обедно слънце накара Тириън леко да потръпне. Тялото му беше уморено и сковано от няколкото дни без движение. Стражите го поведоха през площада към внушителната сграда на Съдебната палата. С крайчеца на окото си Тириън видя, че издигат скелето на бесилката. Тогава разбра, че от това е бил почукващият звук. За миг си представи как Ейтриг стои там с въже около врата. Тириън трябваше да положи големи усилия, за да си придаде уверен вид. Ако Ейтриг умреше, всичките му усилия щяха да останат напразни.
Час по-късно Тириън седеше в голям дъбов стол на полирания под в средата на съдебната зала. Пред него имаше широк подиум, украсяван от четири, подобни на тронове стола. В средата на подиума, точно пред него, имаше малка катедра, откъдето съдията щеше да ръководи делото. Над подиума имаше огромно бяло знаме със стилизираната синя буква „Л“ — символа на Алианса на Лордерон. По широките стени на залата бяха наредени и други огромни знамена, представящи седемте нации на Алианса. Синьото знаме с избродиран златен лъв представяше кралство Стормуинд7. Другото — черно, с червена бронирана ръкавица, свита в юмрук, беше на кралство Стромгард. Тириън беше твърде притеснен, за да разгледа останалите.