Въпреки че не смееше да се обърне, за да види укорителните погледи на другарите си, Тириън можеше да чуе стотиците гласове, които шепнеха и боботеха в огромната зала. Нещо в звученето на тази глъчка му показваше, че всички присъстващи са шокирани от новината, че той ги е предал. Много от тях бяха служили под негово командване по време на войната и много други той още смяташе за добри приятели. Тириън усещаше как го заливат вълните на общото им смущение и порицание. Делото му нямаше да мине леко.
Далеч вдясно той мерна Бартилас. Младият паладин седеше и се взираше в него с осъдителен поглед. Тириън се чудеше защо младежът се беше настроил така срещу него и желаеше да го види опозорен. Тириън извърна поглед от Бартилас, когато друг паладин се появи пред подиума.
— Защитници на Лордерон — изрече паладинът с ясен глас — днес сме се събрали да отсъдим за действията на един от братята ни. Делото на лорд Тириън Фордринг започва сега.
Тириън усети, че дланите му се потят. Трябваше да положи физически усилия, за да се овладее. Скоро в залата щяха да влязат четиримата съдебни заседатели. Всяко важно дело в Лордерон се водеше от четиримата най-високопоставени лордове в Алианса. Тириън беше сигурен, че ще ги разпознае като негови връстници. Присъстващите замълчаха, когато влезе първият от тях.
— Всички да посрещнат Адмирал Делин Праудмуър8 от Кул Тирас — каза паладинът и на подиума се качи висока, слаба фигура.
Лорд Праудмуър зае най-крайния троноподобен стол от дясно, а на гордото му лице беше изписано безпокойство. Тириън добре познаваше Праудмуър. Освен че беше тактически гений, лорд адмиралът беше един от най-великите герои на войната. Офицерската му униформа и широката церемониална шапка бяха тъмносини и украсени със златни медали и значки, обозначаващи ранга му на главнокомандващ флотата.
Паладинът обяви следващия:
— Всички да посрещнат Архимаг Антонидас от Магокрацията на Даларан.
Когато мистериозният магьосник зае мястото си, в залата възцари пълна тишина. Робата му, с голяма виолетова качулка, беше украсена с черни и златни шевици, а в ръцете си магьосникът държеше голям лъскав жезъл. Тириън винаги се беше отнасял с недоверие към магията и не бе имал много вземане-даване с магьосници през годините, затова сега остана леко смутен, че съдбата му е в ръцете на един от тях. Той се обърна отново към паладина, след като и последните двама заседатели бяха обявени.
Многоуважаваният Архиепископ, Алонс Фейол, който го беше помазал за паладин преди много време, влезе и седна до катедрата.
След него вървеше младият принц на Лордерон, Артас, който съвсем наскоро беше приет за пълноправен паладин. Тириън не беше срещал принца досега, но виждаше, че младежът излъчва доброта и мъдрост, въпреки крехката си възраст. На Тириън много му се искаше преди няколко дни и Бартилас да беше показал благоразумието на принца.
Когато заседателите се събраха, паладинът даде знак всички да станат за влизането на съдията. Всички присъстващи мъже и жени се изправиха, когато Утър, Носителят на Светлината, влезе в залата и се запъти към малката катедра. Славният покровител на рицарите на Сребърната ръка огледа събралите се хора със строги очи, с цвят на океанска буря. Красивите му сребърни брони като че отразяваха всяка светлинка в огромната зала и той стоеше окъпан в ореол на бляскава прелест. Утър беше първият Паладин и беше признат за най-великия воин в армията на Алианса. Той бе смятан за най-мъдър и благороден от всички свети паладини. Всички в залата бяха покорени от величественото му присъствие.
Тириън бе зашеметен. До този момент той беше решен да отстоява решението си и да приеме съдбата си с чест. Но, виждайки строгото лице на могъщия си господар, куражът му започна да го напуска. Може би Ардън беше прав? — започна да си мисли той. Може би трябваше да се моли за милост и да забрави, че някога е давал обет на враг на човечеството? Мислите му бяха прекъснати, когато силният и мелодичен глас на Носителя на Светлината изпълни ушите му.
— Лорд Паладин Фордринг — започна Утър. — Обвинен сте в измяна срещу Алианса и отказ да се почините на директна заповед от началника си. Както знаете, това е сериозно обвинение. Събралите се тук благородни лордове ще изслушат делото Ви и ще отсъдят според повелята на Светлината. Какво ще пледирате по тези обвинения?