Тириън стисна юмруци, опитвайки се да овладее треперещите си ръце и едва намери глас да отговори.
— Виновен съм, милорд. Поемем отговорност за действията си.
Изведнъж стотици гневни гласове изпълниха залата. Явно много от присъстващите смятаха, че обвиненията са силно преувеличени или погрешни. Хората останаха шокирани от откритото признание на Тириън. Той се обърна, за да види реакциите на шумната тълпа и видя Ардън, който седеше точно зад него. Измъченото изражение на капитана го умоляваше да преосмисли решението си. Тириън с усилие извърна поглед. Ардън му вярваше и винаги му беше служил вярно, но той никога нямаше да може да разбере.
Мощният глас на Утър отекна, заповядвайки тишина в залата. Събралата се тълпа утихна, сякаш бе ударена от гръм. Тириън почти усещаше наелектризираното напрежение във въздуха и се опита да се стегне.
— Много добре — каза спокойно Утър. — Нека бъде записано, че Лорд Паладин Фордринг се признава за виновен.
Тириън гледаше как заседателите започнаха да обсъждат нещо помежду си. Лорд Праудмуър сложи край на дискусията и даде знак на Утър да продължи.
— Нека влезе за показания Лорд Командир Сайдан Датроуен — заповяда Утър.
Тълпата леко се раздвижи, когато Датроуен се запъти към подиума. Той спря и застана тържествено до стола на Тириън. Двамата приятели размениха кратки погледи. Датроуен успя само да кимне натъжено към Тириън.
— Лорд Командир Датроуен, Вие обвинихте този мъж в измяна. Моля обяснете на съда в какво се състои неговото предполагаемо нарушение.
Датроуен прочисти гърлото си и изправи рамене.
— Милорди, бих искал да заявя за протокола, че Тириън Фордринг винаги е бил честен и благороден мъж. Но не мога да отрека това, което видях с очите си. Преди четири дни поведох отряд към горите на Хартглен в търсене на дезертирали орки. Лорд Фордринг ме придружи и оказа помощ при залавянето на орка, който в момента е задържан и очаква екзекуцията си. Когато дадох заповед съществото да бъде отведено, лорд Фордринг се обърна срещу хората ми и се опита да го освободи. Неколкократно го помолих да се овладее, но той не спря. Давам показанията си с натежало сърце — завърши Датроуен.
Залата отново се изпълни с шушукане и приглушени гласове. Заседателите обсъдиха думите на Датроуен.
— Има ли някой, който може да потвърди показанията на лорд командира?
Цялото тяло на Тириън се сви, когато Бартилас скочи от стола си.
— Аз, милорд — заяви развълнувано младият паладин. — Аз бях там под командването на лорд Датроуен и присъствах на инцидента. Бях свидетел на предателството на Тириън.
Презрението в гласа му беше явно и потвърдено от начина, по който назова името на началника си. Тириън чу как Ардън изръмжа зад гърба му.
Утър освободи Датроуен и даде знак на Бартилас да се приближи. Датроуен изгледа Бартилас с изпепеляващ поглед, докато двамата се разминаха. Явно усилията на младежа да спечели доброто предразположение на лорд-командира не даваха желания ефект. С изненадващо спокойствие Бартилас зае място до стола на Тириън. Изражението му беше гордо и сериозно.
— Заявете претенцията си, младши паладин Бартилас — каза студено Утър.
Той беше явно раздразнен от показаната липса на уважение към висшестоящия. Виновен или не, Тириън трябваше да бъде назован с титлата си.
Бартилас продължи уверено:
— Както каза Лорд Командир Датроуен, милорд, аз видях как Лорд Фордринг се бори, за да спаси орка. Той каза, че е сключил пакт със съществото и да бъде проклет, ако позволи то да бъде затворено — каза делово Бартилас. — Бях сигурен, че е наумил нещо. Имах чувството, че на този подъл предател не може да се вярва, преди дори да тръгнем да търсим този орк.
— Тишина! — извика Утър, а гласът му като гръм отекна в залата.
Той прикова вече разтреперания Бартилас с безмилостния си поглед.
— Научете се да си мерите думите, младши паладине. Познавам този мъж от много години. Неведнъж сме си спасявали живота взаимно и сме стояли победоносно над врага повече пъти, отколкото мога да си спомня. Каквото и да е извършил, той определено заслужава повече от словоизлиянията на неопитно момче като теб.
Бартилас пребледня като лист и изглеждаше, сякаш всеки момент ще припадне.
— Показанията Ви бяха чути и ще бъдат обсъдени. Свободен сте — завърши Утър.
Почервенял от срам, Бартилас забърза към мястото си. Тириън гледаше как заседателите отново заговориха помежду си.