— Тогава кой е новият ни лорд, Ардън? Кой ще управлява Хартглен? — попита друг съветник.
Ардън поклати глава и с насмешка каза:
— Засега новият ви лорд ще бъде Бартилас.
Наистина звучи като лоша шега, помисли си той. После прегърна с една ръка Тириън и го поведе навътре.
— Искам стражите да бъдат нащрек тази нощ. Тириън ще бъде под домашен арест. На зазоряване ще събера група войници и ще го ескортираме до границата. Дотогава никой да не ни безпокои. Ясно ли е? — извика остро капитанът.
Шокираните съветници просто кимнаха. Ардън довлачи Тириън на сухо и го поведе към квартирата му, надявайки се да не се натъква на Карандра до сутринта. Не за пръв път той се чудеше дали няма нещо, което да стори, за да предотврати всичко това.
Ардън подпря Тириън на външната стена на стаята му и отвори вратата.
— Благодаря за помощта, Ардън. Беше ми… много трудно. Искам само да знаеш, че винаги си бил добър приятел. Съжалявам за всичко, което се случи — каза бившия паладин.
Ардън кимна и бавно се обърна.
— Ако се нуждаеш от нещо, само кажи — каза капитанът и си тръгна.
Тириън се загледа след него и събра сили колкото да затвори вратата зад себе си и да се стовари на стола си. Завладян от емоции, той зарови лице в дланите си. Тялото му продължаваше да се тресе, а разяждащата празнота заплашваше да погълне и всичко, което беше останало от душата му. Не можеше да се изправи пред жена си и да й признае какво бе сторил. Иронично как, след всичките години, в които не си позволи да я излъже, сега не можеше да понесе да й каже истината.
Съседната врата към стаята на Таелан се отвори и оттам тихо излезе Карандра. Затвори вратата зад гърба си и с изненада видя как Тириън седи на тъмно.
— Тириън, какво се е случило? — попита притеснено тя.
После запали един фенер и стаята се окъпа в мека светлина. По стените пробягаха сенки, докато тя коленичи до съпруга си.
— Къде беше? Ужасно се притеснявах за теб.
— Придружих Лорд Датроуен до Стратхолм — изломоти той с все още наведена глава.
— Напоследък започна доста често да се измъкваш, Тириън. Ако не те познавах достатъчно добре, щях да реша, че търсиш утеха при друга жена — каза игриво тя.
Тириън вдигна глава и я погледна. Карандра видя мъртвешкия му поглед и разбра, че изобщо не му е до закачки.
— Тириън, мили, какво има? Да не ти се е случило нещо?
Той погледна към стаята на Таелан.
— Момчето спи ли?
Карандра се намръщи и кимна.
— Не знам как точно да ти го кажа, любов моя — започна мрачно той, — но ме обявиха за предател и ми отнеха титлите.
Очите й се разшириха от шока. Той определено не се шегуваше. Всъщност, като го погледна по-отблизо, тя се удиви колко разгромен и съсипан изглеждаше. През всички години, откакто го познаваше, никога не беше изглеждал така. Това силно я уплаши. Поклати глава, неспособна да осъзнае сериозността на положението.
— Как стана така, Тириън? Какво си направил? — попита тя със сподавен глас.
Той затвори очи и затаи дъх за момент, опитвайки се да укроти биенето на сърцето си.
— Помниш ли тайната, която не ти споделих?
Тя кимна и разтревожено сбърчи чело.
— Оркът, когото открих, спаси живота ми, Карандра. Ако не беше той, щях да лежа премазан под една срутена кула. За да му се отплатя за това, че ме спаси, аз му обещах да запазя присъствието му в тайна.
Карандра скри лицето си. Поклати глава, отказвайки да слуша повече, но Тириън продължи.
— Посредством директна заповед бях принуден да открия този орк. Но, когато дойде време да го заловя, съвестта ми надделя. Трябваше да защитя честта си и се опитах да го освободя. Арестуваха ме на място и ме отведоха в Стратхолм на съд.
Известно време двамата седяха мълчаливо. Карандра подсмръкна и обърса сълзите от очите си.
— Не мога дори да си представя какво си мислел… — започна тя задъхано. — Орките са зверове, Тириън! Те не разбират от чест! Изложил си живота на всички ни заради някаква глупава прищявка! — изрече злобно тя, стараейки се да не повишава тон.
Не искаше да събуди Таелан, за да не види баща си в такова състояние. Тириън просто си седеше с наведена глава. По някакъв странен начин, виждайки го в такова безпомощно състояние, тя само се разтревожи още повече.
— И какво ще се случи сега с нас, Тириън? Замисли ли се за това, докато се правеше на светец? — попита го тя с нежен, но изпълнен с разочарование глас.