После тихо излезе и затвори вратата зад себе си.
Зората се пропука над спокойните полета на Хартглен. Тягостните буреносни облаци вече ги нямаше и небето беше светло и кристално чисто. След няколко часа старият орк Ейтриг щеше да бъде обесен в Стратхолм. Тириън беше решил, че няма да позволи това да се случи. Каквото и да станеше, Ейтриг нямаше да умре. Без много усилия той успя да се промъкне край стражите и да стигне до конюшнята. Възможно най-тихо той оседла Мирадор и приготви оскъдните си запаси за пътуването до Стратхолм.
Постави крак в стремето и се метна върху гърба на коня си.
— За втори път те хващам да се измъкваш, Тириън — каза Ардън, който стоеше на входа.
Сърцето на Тириън замръзна. Огледа се и видя, че около капитана няма други стражи. Всъщност никъде не се виждаше и следа от ескорт.
— Знаех си, че ще опиташ нещо такова — продължи капитанът.
Тириън сграбчи юздите и прочисти гърлото си.
— Дошъл си да ме спреш ли, Ардън? — попита той.
Капитанът се приближи и затегна каишите на седлото на Мирадор.
— Дори да исках, едва ли щях да успея — отвърна искрено Ардън. — Цяла нощ мислих върху това, което каза в съда. Мисля, че разбирам как се чувстваш. Постъпил си, както си сметнал за редно, както винаги си правил. Затова не мога да те съдя.
Тириън кимна и се наведе. Постави ръка върху рамото на Ардън и каза:
— Искам да те помоля за услуга, стари друже. Това е най-важното нещо, което някога съм искал от теб.
Ардън вдигна тревожни очи към него.
— Ще сторя всичко по силите си.
— Погрижи се за тях, Ардън. Пази момчето ми — каза Тириън.
Ардън се протегна и хвана ръката на стария си приятел.
— Обещавам — успя да каже той.
Доволен, Тириън кимна и се загледа към дърветата в далечината. Пришпори Мирадор и изхвърча от конюшнята. Стратхолм беше само на няколко часа път. Ако яздеше като вятъра, щеше да стигне навреме, за да спре екзекуцията. Препусна надолу по пътеката с главоломна скорост, напрягайки Мирадор както никога преди.
Седем
Барабаните на войната
Тириън много бързо се добра до Стратхолм. Слънцето едва беше изкачило хребета на далечните върхове на Алтерак, когато стигна до покрайнините на града. Беше вързал Мирадор в гората и пробяга последните няколкостотин метра до града. Докато тичаше, се опита да измисли някакъв план как да спаси стария Ейтриг, но за свое голямо разочарование, не успя. Надяваше се, че когато дойде моментът, ще измисли нещо гениално, което не включва да убие или нарани свои хора. Но, тъй като беше осъден предател, те определено нямаше да се поколебаят да го убият. Той знаеше, че вероятността да спаси орка и да се измъкнат живи от Стратхолм е нищожно малка.
Тириън безшумно и безпрепятствено се прокрадна по тихите калдъръмени улички на Стратхолм. На пазара няколко търговци тъкмо подреждаха стоките си, но освен още няколко човека, в този ранен час нямаше други хора. Тириън успя да избегне стражите по пътя си. Опасявайки се, че ще го разпознаят, той умело се прикриваше в сенките.
Като наближи площада, дочу силни гласове и подвиквания. Надяваше се да не е закъснял да спаси орка. Стигна площада и видя голяма група мъже, скупчени в центъра. Скрит в сянката, Тириън изкачи няколкото стъпала и се намести в една малка ниша, от която имаше пълна гледка към новоиздигнатата бесилка. Тълпата около скелето се състоеше главно от стражи и войници. Всички те бяха дошли да гледат зрелищното обесване на орка. Тириън с радост разбра, че още не са довели затворника. Събралите се мъже само си подвикваха един на друг.
По краищата на площада имаше и няколко рицари, облечени в красиви брони. Те стояха тихо и в готовност да предотвратят евентуални сблъсъци между тълпящите се хора. Тириън разпозна много от рицарите, които присъстваха и на делото му. Въпреки че изглеждаха сравнително спокойни, той знаеше, че както стражите и войниците, те също с нетърпение очакват да видят как оркът ще увисне на въжето.
Не след дълго тълпата се раздвижи от появата на друг мъж. Тириън разпозна Бартилас. Младият паладин махаше с ръка и викаше ентусиазирано към тълпата, насърчавайки я за предстоящото сутрешно зрелище. Тириън беше доволен, че не може да чуе думите на Бартилас, но предполагаше, че са изпълнени с отрова и омраза. За миг почувства угризение, че любимият му Хартглен беше попаднал в нестабилните му ръце.
Тириън видя как още един човек се появи от тълпата и се качи на скелето. Лорд Датроуен, без да проявява интерес към бурната глъчка, се приближи до Бартилас и огледа площада със строги очи. Каза нещо на тълпата, виковете притихнаха и преминаха в тихо бучене.