Тириън затаи дъх. Знаеше, че скоро ще доведат Ейтриг. Минутите се нижеха бавно, докато Тириън чакаше притеснено в тясната ниша. Напрежението нарастваше и сред насъбралите се хора. Те изглеждаха по-склонни да гледат как някой си чупи врата, отколкото резултата от истинско правосъдие. Глъчката се усилваше и все повече хора се трупаха на площада. Дори жени с деца се натискаха да видят ужасното зелено чудовище.
Най-накрая вратите на близката килия се отвориха и от там излезе група войници в стегната формация. Тълпата изригна и започна да хвърля боклуци и камъни по новодошлите. Бронираните войници не обърнаха внимание на разпалените хора и безобидните им снаряди. Лъскавите им брони проблясваха на сутрешната светлина, но Тириън успя да види, че дърпат някаква прегърбена фигура.
Това беше Ейтриг.
Те спряха в основата на скелето и двама мъже избутаха стария орк до края на пътя му. Оркът едва се държеше на краката си, а зеленото му тяло беше покрито в тъмни петна от натъртвания и рани.
Тириън се зачуди как въобще успява да върви. Явно разпитващите не бяха пестили сили да го бият. Въпреки нараняванията си, Ейтриг се стараеше да държи главата си изправена. Той нямаше да достави удоволствие на мъчителите си да го видят сломен. Тириън знаеше, че оркският дух на Ейтриг беше твърде горд за подобно нещо.
Сърцето на Тириън биеше лудо. Нямаше никакъв шанс да спаси стария орк от такава енергична група войници. Нямаше план. Дори нямаше оръжие. Огледа се и видя, че палачът подготя здраво стегнатата примка. На Ейтриг му оставаха минути до смъртта.
Тириън бясно се втурна към шумната тълпа и започна да си проправя път към бесилото. От силното вълнение никой не забеляза минаващия изгнаник. Вниманието на всички беше насочено към бесилката и пребития зелен звяр срещу тях.
Тириън видя как лорд Датроуен поздрави сухо Бартилас и тръгна обратно към вратите на килията. Явно лорд командирът не беше в настроени за подобно противно зрелище толкова скоро след делото на Тириън. Бартилас не обърна внимание на оттеглянето му. С широка усмивка той заповяда на палача да постави примката около врата на орка. Ейтриг се намръщи, когато въжето се стегна около мускулестия му врат. Тъмните му очи гледаха напред, сякаш към друг свят, който само той виждаше. Тириън се промъкваше с нокти и лакти и продължаваше да се приближава към скелето. Бартилас махна с ръка за тишина и изненадващо, побеснялата тълпа се укроти.
— Приятели, защитници на Лордерон — започна гордо той. — Радвам се да видя толкова много от вас тук тази сутрин. Противното същество, което стои пред очите ви, е оскърбление за Светлината и враг на всички хора. Прокълнатата му раса донесе война и мъка в земите ни и безмилостно покоси много от любимите ни хора. Затова — продължи Бартилас, взирайки се в очите на Ейтриг, — също толкова безмилостно ще отнемем живота на това проклето създание.
Ейтриг погледна в трескавите очи на Бартилас.
— Кръв за кръв. Дълг за дълг — завърши младият паладин.
Тълпата избухна в радостни възгласи към Бартилас и гневни викове за кръвта на орка. Тириън остана изумен как собствените му хора можеха да бъдат толкова диви и зли. Призля му от задушаващата го всеобща омраза.
Бартилас отстъпи назад, а палачът намести Ейтриг върху капака на пода на скелето. Гордото изражение на стария орк започна да се топи пред лицето на смъртта. Ейтриг започна да се тресе, да ръмжи и да се опитва да се освободи, а хората се смееха на безуспешните му усилия. Очевидно се наслаждаваха на паниката и ужаса на стария орк.
Търсейки някакво оръжие, Тириън видя един ръждясал чук, подпрян в основата на скелето. Проправи си път през първата редица на тълпата и се спусна към него. Сякаш времето спря, докато Тириън се протегна към тежкото оръжие. Като че на каданс той видя как палачът поставя ръка върху лоста на капака, а Бартилас вдига ръка, за да даде сигнала, който щеше да сложи край на живота на орка. Ръцете на Тириън се вкопчиха в дървената дръжка на чука и в прилив на светлина и сила той се хвърли напред.
Събралите се рицари и войници се развикаха гневно, виждайки как Тириън изскача от бушуващата тълпа. Бившият паладин нанасяше бързи и силни удари, разпръсквайки войниците около себе си. Няколко бдителни стражи се спуснаха към него, но Тириън засили тежкия чук в широка дъга. Внимавайки да не използва смъртоносна сила, той остави дълбока следа в бронята на гърдите на единия страж и счупи визьора на шлема на другия. Виждайки, че си е спечелил няколко ценни секунди, Тириън скочи върху скелето и се затича право към Бартилас.