Младият паладин беше втрещен да види как Тириън го атакува. Опипа непохватно бойния си чук, но Тириън беше твърде бърз. Заби силно рамото си в корема на Бартилас и го изхвърли от платформата. Бартилас се сгромоляса със силен глух звук, а побеснялата тълпа едва не го стъпка.
Палачът се затича да спре Тириън, но някогашният паладин не помръдна от мястото си. Той сграбчи палача за ръката, извъртя го и със замах го претърколи надолу по стъпалата на скелето. Тириън чу приближаващите стъпки на рицарите и войниците зад гърба си. Щяха да го обесят за това, помисли си той. Дори Носителят на Светлината не можеше да му опрости такова публично оскърбление.
Много бързо Тириън изтича до Ейтриг и развърза примката около врата му. Прекалено слаб, за да стои на крака, Ейтриг се отпусна в ръцете на Тириън. Оркът едва позна лицето на спасителя си.
— Човеко? — измънка Ейтриг.
Тириън му се усмихна.
— Да, Ейтриг. Аз съм.
Ейтриг потръпна от болка и изтощение, но погледна Тириън със замъглени очи.
— Ти си луд — каза му стария орк.
Тириън се засмя сам на себе си и кимна. После се обърна тъкмо навреме, за да види как Бартилас се катери по ръба на скелето. Тириън знаеше, че рицарите и войниците са само на секунди разстояние. Бартилас се изправи и го изгледа свирепо.
— Предател! Днес сам се прокле! — изкрещя младият паладин.
Шокираната тълпа се развика в съгласие и започна да замерва Тириън и Ейтриг с боклуци.
С крайчеца на окото си Тириън видя лорд Датроуен да се появява в далечината. Явно не си беше тръгнал. По лицето на лорд командира беше изписана мъка и погнуса. На Тириън му се искаше някак си да накара стария си приятел да разбере защо постъпва така… че е въпрос на чест.
Бартилас извика на рицарите да хванат Тириън и орка. Щом наближиха, Тириън вдигна ръка и им заповяда да спрат. Цял живот беше водил битки и дълбокият му глас все още звучеше повелително. Много от рицарите, които му бяха служили, се подчиниха. Тириън се изправи смело пред тях.
— Чуйте ме! — извика той.
Гласът му гръмна над тълпата и се отрази от заобикалящите ги сгради. Много от насъбралите се хора с изненада замълчаха.
— Този орк не е сторил никому зло! Той е стар и немощен. Нищо няма да постигнете със смъртта му!
Почтените рицари се спряха за момент, замисляйки се над думите на Тириън.
— Но той е орк! Нали сме във война с неговия вид? — провикна се невярващо един от рицарите.
Тириън се стегна и още по-здраво обгърна Ейтриг.
— Може и така да е! Но воинските дни на този старец са приключили! Няма никаква чест в убийството на безпомощно същество.
Няколко рицари неохотно кимнаха. Другите още не бяха убедени. Те продължиха да крещят подигравки и да подвикват на Тириън, че е предател оркофил.
— Точно ти ли ще говориш за чест, Тириън? — гневно изрева Бартилас. — Ти си предателски мелез, който заслужава да умре до чудовищния звяр!
Тириън се напрегна. Думите на Бартилас бяха като шамар в лицето.
— Много отдавна дадох обет да защитавам слабите и беззащитните — каза Тириън през зъби — и смятам точно това да правя. Не разбираш ли, момче, това означава да си истински паладин… Да знаеш разликата между доброто и злото и да можеш да разграничаваш справедливостта от отмъщението. Ти още не си се сблъсквал с подобни въпроси, нали, Бартилас? — попита Тириън.
Бартилас едва не се задави от гняв.
Над глъчката се извиси силен и ясен звук от удари на барабан. Ейтриг внезапно изправи глава. Той огледа целия площад, сякаш търсеше нещо познато, но после отново наведе глава. Тириън изгледа въпросително орка, знаейки, че е разпознал странния звук. Някои от хората се заобръщаха да видят откъде се чува барабанът, но Бартилас не обърна внимание. Младият паладин се приближи към Тириън със свити юмруци.
— Толкова бързо ли забравяш, Тириън? Ти вече не си паладин! Ти си позор… Изгнаник! Няма никакво значение какво мислиш или в какво вярваш! — извика Бартилас.
— По дяволите, Бартилас, отвори си очите! — подкани го Тириън. — След всички години, в които управлявах Хартглен, единственото нещо, в което съм убеден, е, че войната води само до война! Ако не можем да овладеем омразата си, този безсмислен конфликт никога няма да приключи! Няма да има бъдеще за хората!