Бартилас се изсмя презрително в лицето на Тириън.
Странният звук от барабан се усили и сякаш се допълни от още по-силни барабани. В този момент повечето хора се заслушаха в зловещото барабанене и започнаха да се плашат от приближаването на звуците. Няколко жени и деца покриха ушите си и се свиха от страх. Стражите се насочиха към краищата на площада, търсейки източника на непрекъснатия барабанен шум.
— Бъдещето на хората вече не е твоя грижа — каза студено Бартилас. — Сега аз управлявам Хартглен, Тириън. И, докато е така, кълна се, че никога няма да има мир с орките! В името на покойните ми родители, кълна се, че и последният орк в Лордерон ще изгори заради това, което племето им ни причини!
Тириън остана шокиран от думите на Бартилас. Младият паладин изобщо не мислеше. Тотално се беше отдал на гнева и мъката си.
Мощните барабани гърмяха из целия площад и насред цялата паника Бартилас заповяда на войниците си да атакуват.
— Убийте орка веднага! Убийте ги и двамата!
Воят му беше прекъснат от грубо, остро като бръснич копие, което прониза гърдите му. Кръвта на Бартилас опръска бесилката, а от близките покриви наскачаха множество тъмни фигури. Яростни и гръмки бойни викове изпълниха въздуха, докато орките се нахвърляха на нищо неподозиращите защитници на Стратхолм. Мощните военни барабани гърмяха из погълнатия от паника площад.
Тириън стоеше потресен, виждайки как Бартилас се сгромоляса на земята. Инстинктивно се протегна да му помогне, но младият паладин му се озъби и махна пренебрежително с ръка.
— Ти ни докара това — изрече той глухо, а от устата му бликна кръв.
Пълните му с ярост и омраза очи се взряха в него.
— Знаех си, че ще предадеш… — успя да продума той, преди лицето му да се удари в окървавеното скеле.
Грубото оркско копие стърчеше от гърба му като корабна мачта.
Тириън за миг застана мирно, после хвърли чука и изправи Ейтриг на крака. Подпря тежкия орк на рамото си и го поведе настрани от бесилката. Тириън не можеше да си представи как оркските сили бяха успели да преминат през защитите на града. Типично за тях, те се нахвърлиха право върху целта си. Но, гледайки разразяващата се битка, той разбра, че безшумните орки бяха използвали покривите и околните мостове.
Рицари и войници тичаха срещу атакуващите същества и на площада настана същински ад. Тириън наведе глава и тръгна към страничната уличка, където се беше крил по-рано. Над Стратхолм се извиси страховита глъчка — звуци от сблъсък на стомана и яростни бойни викове, смесени с ужасени крясъци от болка и мъка. Тириън се опита да игнорира шума и да мисли само за бягството си. Навсякъде около него умираха хора. Мощни оркски воини разсичаха враговете си с огромни бойни секири, други мятаха дълги, страшни копия с невиждана ловкост. Няколко орки, облечени с нещо, наподобяващо вълча кожа, се спуснаха напред и вдигнаха ръце към небето.
Преди Тириън да разбере какво правят, в притъмнялото небе блесна светкавица и гръм удари фронтовата линия на човеците. Във въздуха се разхвърчаха овъглени тела и големи каменни парчета, които посипаха хаотичното бойно поле. Зашеметени от свирепата стихийна атака, останалите войници се принудиха да отстъпят пред гнева на орките.
Тириън с изненада забеляза, че орките действаха заедно, за да надхитрят и разбият слабата защита на хората. Доколкото си спомняше, орките никога не се бяха сражавали толкова организирано. Въпреки явната им хитрост и умения, числеността им беше нищожна. Тириън се зачуди какво целяха, нападайки безразсъдно добре защитения град с толкова малко воини. Много скоро всички войници в Стратхолм щяха да се стекат на площада. Малочисленият оркски отряд няма да може да се справи с цял въоръжен гарнизон, помисли си той.
Въпреки хаоса около него, Тириън успя да стигне края на площада и да се измъкне по една тясна уличка. Подкрепяйки тежкото тяло на орка, той се обърна за последен път към жестокото клане. Тириън забеляза един огромен орк, облечен в пълна черна броня. Той носеше огромен боен чук, подобен на тези, които използват паладините… само че оркският изглеждаше възпламенен от жива светкавица.
Тъмният орк си проправяше път сред храбрите защитници на града, сякаш бяха малки дечица. Той мачкаше и блъскаше всеки, който го доближеше, с такава лекота… и в същото време издаваше заповеди на воините си. За миг Тириън остана загледан, едновременно изумен и ужасен. Оркският лидер беше нещо невиждано досега. Тириън се сепна, подхвана отново Ейтриг и забърза по-далеч от обсадения град.