Тириън положи върховни усилия и успя да довлече Ейтриг до гората около града. Погледана назад и видя, че на няколко места гори пожар. Дори отдалеч се чуваха виковете и дрънченето на оръжия. Явно хитрите орки се опитваха да разсеят и разделят човешките отряди. Тириън разбра, че оркският лидер, който и да беше той, е много по-умен от всеки друг, с когото се беше сблъсквал преди.
Уморен, той положи Ейтриг на покритата с листа земя и се наведе над него. Опита да се успокои и да обмисли ясно положението. Не знаеше нищо за безпрецедентната атака на орките и се чудеше дали съществата, също като него, не бяха дошли да освободят Ейтриг. При всички положения той беше доволен от появата им. С искрено съжаление видя как братята му падат под ударите на орките, но поне беше успял да постигне това, за което бе дошъл. Ейтриг беше жив. И колкото и нищожна и дребна да беше честта му, поне остана непокътната.
Ейтриг лежеше тихо върху меката горска земя. Тириън се наведе, за да провери пулса му. Надяваше се оркът да е само изтощен от тежкото си изпитание. Но с ужас усети, че сърцето му е спряло. Явно имаше сериозни вътрешни наранявания от побоя, който хората му бяха нанесли. Трябваше да направи нещо и то много бързо, иначе Ейтриг щеше да умре. Той инстинктивно сложи ръце върху гърдите му и се помоли силите на Светлината да излекуват пребитото тяло на орка. Със сигурност беше достатъчно силен, за да излекува толкова тежки рани.
Чувство на страх бавно премина през сърцето на Тириън. Нищо не се случваше. Той наведе примирено глава, спомняйки си, че е отлъчен от Светлината. Това не е възможно, помисли си натъжено той. Почти усещаше как животът на Ейтриг изтича в небитието.
— Не! — изръмжа отчаяно Тириън. — Няма да умреш, Ейтриг! Чуваш ли ме? Няма да умреш в ръцете ми! — викаше той на припадналия орк.
Тириън още веднъж постави ръцете си върху гърдите му и съсредоточи цялата си воля. „В името на Светлината, нека братята ви са излекувани.“ Фразата се повтаряше в съзнанието му и той търсеше силата, която се криеше някъде надълбоко в духа му. Чрез милосърдието й той ще се прероди.
Не можеха да му отнемат Светлината, настояваше той. Можеха да му вземат бронята и титлите, да му отнемат дома и богатството… но Светлината винаги е била в него. Трябваше да е.
Тириън усети как в тялото му бавно се надига топлина. Тя изпълни гърдите му със сила и светлина, които преляха към ръцете и краката му. Той едва се сдържа да не извика от радост, когато познатата енергия се устреми от ръцете му и обгърна разбитото тяло на орка. Тириън се почувства, сякаш полита във въздуха. Силата и чистотата на Светлината изпълниха цялото му същество и засияха като свещен огън. Благоговеен и смирен пред съживената сила, Тириън отвори очи и видя как топла, златна светлина обгръща Ейтриг. Гледаше удивено как раните по тялото му зарастват пред очите му. Дори инфектираният разрез на крака му изчезна, сякаш никога не го е имало.
Лечебната енергия отслабна и Тириън се свлече на земята от изтощение. Известно време лежа неподвижно — задъхан и замаян. Ейтриг изсумтя, изправи се и се огледа стреснато. Старият орк беше блед и явно слаб, но очите му бяха бляскави и живи. Той бързо скочи, зае отбранителна позиция и подуши въздуха. Огледа дърветата, но явно не откри знак за заплаха. После погледна надолу и видя Тириън да лежи на земята. Пристъпи от крак на крак в недоумение и се вгледа изненадано в изтощения човек.
— Човеко? Какво стана? Как се озовахме тук?
Тириън се изправи на колене и потупа орка по рамото.
— Извън града сме, Ейтриг — каза спокойно той. — Засега си в безопасност. Ако и двамата имаме късмет, скоро няма да видим бесилки.
Ейтриг изръмжа и изгледа колебливо Тириън. После погледна към големите си зелени ръце и прокара пръсти по местата, където бяха раните му.
— Тази сила, която имаш, човеко… тя ли излекува раните ми?
Тириън кимна.
— Да. Беше ми казал, че болката е добър учител. Е, изглежда щеше да получиш последния си урок и мисля, че нямаше да е много лек — каза шеговито Тириън.
Ейтриг се усмихна и го потупа по гърба.
— Може би ми стигат уроците — отвърна иронично оркът.
Старият орк се покашля и седна на земята. Напрежението от последните няколко дни явно беше дошло в повече на умореното му старо тяло, той се сви и припадна. Въпреки че го излекува, Тириън знаеше от опит, че оркът ще чувства слабост още няколко дни.