Той с изненада чу някакво шумолене в гъстите клони и храсталаци. Огледа се нервно наоколо и се подготви за отбрана. Бавно… зловещо… сенките сред дърветата започнаха да се движат във всички посоки. Образуваха се огромни, тъмни фигури, които се придвижиха напред и наобиколиха спящия орк и шокирания човек.
Общо дванайсет, съществата носеха хлабави брони и дрипави кожи, които покриваха само по-важните части от мускулестите им зеленокожи тела. Пера, множество племенни дрънкулки и огърлици от кости украсяваха мощните оркски воини, които се появиха с котешка грациозност измежду дърветата. Мускулестите им ръце и жестоките лица с бивници бяха белязани с примитивни татуировки, които допълваха и без това дивашкия им вид. Те носеха секири с широки остриета и тежки мечове с такава сръчност и лекота, сякаш оръжията бяха продължение на телата им. Тириън остана изумен от дивашкото им присъствие, но особено се смути, забелязвайки промяната в малките им лъскави очи — те вече не блестяха с поквара и омраза. Бяха спокойни и живи, изразяваха интелигентност и разум, които той трудно би им приписал.
Тириън затаи дъх и се постара да не прави резки движения, защото орките можеха да помислят, че той е нападнал Ейтриг. Но те просто стояха и гледаха към двамата на земята, сякаш чакаха нечия заповед. Тириън усети надигаща се паника. След всичко, което се беше опитал да направи, проклет да беше, ако се оставеше да бъде разсечен на парчета в гората. Но каквото и да опиташе да стори, много добре знаеше, че няма да издържи и минута срещу такива свирепи воини.
Изведнъж зад тях се появи едра фигура. Няколко от орките мълчаливо отстъпиха встрани и направиха път на лидера си. Тириън зяпна. Беше оркският вожд, когото видя по време на битката. Толкова отблизо Тириън забеляза, че по краищата на масивната му черна броня има бронзови рунически надписи. Никога досега Тириън не беше виждал орк в пълна броня. Гледката беше едновременно възхитителна и смразяваща. Мощният каменен боен чук на орка изгледаше стар колкото света. Черната му коса беше прибрана в дебели плитки, които падаха върху бронираните му плещи. Зеленото му лице беше някак си не толкова диво, колкото на останалите, а яростните му интелигентни очи бяха поразително сини. Тириън разбра, че това не е обикновен орк.
Мощното същество пристъпи напред и коленичи до Ейтриг. Тириън се напрегна. Спомни си, че Ейтриг е отхвърлил дълга си на оркски воин. Може би тези орки бяха дошли да го накажат?
Тириън преглътна страха си и пристъпи напред, с намерение да защити Ейтриг, ако се наложи. Огромният орк го изгледа гневно и заплашително… като предупреждение да си остане на мястото и да мълчи. Заобиколен от пазителите на вожда, Тириън се принуди да се подчини. Виждайки, че заповедта му е изпълнена, мистериозният орк постави голямата си ръка върху главата на Ейтриг, затвори очи и се съсредоточи. Ейтриг отвори очи и се загледа в тъмния орк, надвесен над него. Изражението на странния орк леко се смекчи.
— Ти си Ейтриг от клана Блекрок9, нали? — попита оркът на човешки език. Тириън повдигна изненадано вежди. Всички орки ли говореха човешкия език толкова добре?
Разтреперен, Ейтриг огледа останалите орки и поклати уморената си глава.
— Аз съм — отвърна той с тих глас.
Тъмният орк кимна и стана.
— Така си и знаех. Отне ми доста време да те открия, старче — каза той спокойно.
Ейтриг се изправи и вдигна очи към гиганта.
— Лицето ти ми е познато, войнико. Но си твърде млад за…
После Ейтриг огледа изразителните му черти и каза:
— Кой си ти?
Оркът кимна леко и се изправи в цял ръст. Останалите орки също като че се изправиха и повдигнаха глави, докато лидерът им говореше.
— Аз съм Трал10, старче. Аз съм вождът на Ордата — каза гордо той.
Ейтриг зяпна. Тириън занемя. Това явно беше новият военачалник, за когото му беше казал Датроуен.
— Чувал съм за теб — каза Тириън, с изпълнен с враждебност глас.
Той видя как орките се стягат и посягат към оръжията си. Явно не приеха добре обидния тон към лидера им. Оркът се обърна и погледна изненадано някогашния паладин.
— И какво точно си чувал за мен, човеко?
Тириън задържа поглед върху гневните очи на орка.
— Чувал съм, че планираш да възстановиш Ордата и да подновиш войната срещу хората — каза хладно той.