Двамата започнаха да се дебнат, преценявайки силните и слабите си страни. Тириън отново остана изненадан от спокойствието и съсредоточеността на орка. Всеки друг орк би се хвърлил безотговорно напред, предпочитайки дивата и свирепа сила пред финеса на тактическите маневри. Този орк, обаче, показваше забележителни умения и самоконтрол.
За миг Тириън се зачуди дали наистина може да победи съществото. За част от секундата той се притесни, че умореното му тяло и забавените му рефлекси ще го предадат в критичния момент. В съзнанието му нахлуха мисли за любимата му съпруга и син, които щяха да останат сами, и като че ли се обезкуражи. Тириън изсумтя иронично, отърси се от съмненията си и стисна оръжието си. Беше се изправял пред смъртта стотици пъти. Имаше работа за вършене. Той се успокои и се увери, че бойните му инстинкти действат безотказно, както винаги. Освен това притежаваше и силата на Светлината. Без значение колко внушителна беше бойната готовност на орка, за него той си оставаше създание на мрака — заклет враг на хората и затова трябваше да умре.
С твърда решителност Тириън се хвърли към орка и замахна с всичката сила, която успя да събере. Оркът се принуди да отстъпи пред атаката на паладина. Тириън избутваше орка назад, докато усети, че ръката, с която държи меча, сякаш щеше да избухне в пламъци. Оркът успяваше са блокира и контрира голяма част от ударите на паладина, но загуби равновесие от един ловък замах. Тириън успя да отвори широка рана на бедрото на звяра, който се строполи в прахта. Старият орк силно изрева, удряйки се в твърдата земя. Той стисна окървавения си крак и се опита да се изправи, очаквайки Тириън да се възползва от несигурното му положение. За голяма изненада, обаче, Тириън отстъпи назад и му кимна, давайки му възможност спокойно да се изправи. Оркът примигна учудено.
Тириън беше паладин — Рицар на Сребърната ръка5 — и за него покосяването на паднал враг в единична схватка безспорно беше непочтено. Свещеният кодекс на Ордена му повеляваше да остави орка да си отдъхне. Той отново кимна на орка и го подкани с жест да се изправи. Стисвайки от болка жълтите си зъби, оркът бавно се добра до секирата си и се изправи на крака. Известно време двамата останаха вторачени един в друг. Оркът леко се изпъна рамене и допря юмрук до сърцето си. Явно е поздрав, помисли си Тириън. Сега беше негов ред да примигне от изненада. Определено досега никой орк не го беше поздравявал по време на битка и осъзна, че сигурно има какво още да научи за свирепите същества. Но въпреки това, оркът си оставаше враг. Тириън му кимна с разбиране към орка и отново вдигна меча си.
Този път оркът нападна пръв. Неспособен да носи огромната си тежест с ранен крак, той бе принуден да се засили към паладина с къси яростни подскоци. Държейки с една ръка страховитата си секира, той замахна гневно към Тириън. Паладинът се оказа натясно, за да избегне удара и отстъпи назад към входа на кулата. На косъм от смъртоносния удар, Тириън се хвърли в стаята на стражата през отворената врата. За миг се зашемети и изрева от болка, когато острата като бръснач секира се стовари върху лявата му ръка. Опитвайки се да потисне болката, той успя да посече откритата ръка на орка. Изненаданият орк изви от ярост, а секирата му издрънча върху каменния под. Тириън нападна с надежда битката да свърши възможно най-скоро.
В същия момент оркът грабна една греда и я засили към приближаващия паладин. Тириън се отмести, виждайки как гредата полита и описва лека дъга във въздуха. Тя се разби в полуразбитата стена и от високия таван се посипаха прах и камъчета. Другите греди заскърцаха, разместени от тежестта на стените. Тириън продължи атаката, разцепвайки на трески временното оръжие на орка. Осъзнавайки критичната ситуация, оркът захвърли остатъка от гредата и се нахвърли върху Тириън, разперил мускулестите си ръце. С яростен рев огромният орк посегна към гърлото на Тириън. Паладинът успя да прониже орка още веднъж, преди съществото да се стовари върху него с цялата си тежест. Двамата съперници се блъснаха в паянтовата стена, а разнебитеният таван най-сетне поддаде и се срути отгоре им.
Тириън се събуди от звука на скрибуцащо дърво и тропот на камъни. Примигна, докато дебелият облак прах около него се послегна. Всичко в порутената стая на стражата беше потънало в мрак. Тялото му беше вкочанено, но усещаше силно напрежение в гърдите си. Щом прахът се слегна, той успя да види, че е затиснат от огромна разцепена греда. Краката му също бяха затрупани от големи каменни парчета. Той трескаво се заоглежда за следа от орка. Беше напълно беззащитен, ако съществото решеше да го довърши. Тириън се присегна надолу, сграбчи гредата и я повдигна с всичката си останала сила. Тя се търкулна настрани и се удари в камъните.