Изведнъж цялото му тяло се изпълни с болка. Зави му се свят, а от отворената рана на ръката му ценната кръв изтичаше по пода. Опита се да се повдигне и усети остра болка от счупените ребра, които застъргаха едно в друго. Десният му крак също изглежда беше счупен под тежките каменни късове. Потрошеното му тяло пулсираше от болка и изтощение и Тириън имаше чувството, че всеки момент ще изгуби съзнание. Чуваше как останалите стени скърцат и стържат. Цялата кула щеше да се срути. Тириън бавно губеше съзнание, но усети някакво раздвижване зад гърба си. Опитвайки се да остане буден, той едва се обърна и видя страшните зелени ръце на орка да се протягат към него. Ужасеният му вик потъна в мрака, който го обгърна.
Две
Въпроси без отговори
През отворения прозорец на купола на катедралата се изливаше слънчева светлина. Прашинки прах се извиваха в спираловиден танц, раздвижвани от лекия полъх на вятъра, който проникваше в грандиозната зала. Пред огромния трикрилен прозорец със стъклопис имаше редици от огромни бели свещи. Стъклописът изобразяваше горд и величествен воин. Хиляди дребни цветни стъкълца изграждаха широките черти на мъжа и благородната му осанка. Под сияйния си златен ореол мъжът държи с едната си ръка мощен боен чук, а с другата — книга с кожена подвързия. На корицата й има надпис: „Esarus thar no’Darador“ — „Служим с кръв и чест“.
Тириън Фордринг погледна към цветния образ и усети как духът му се повдига. Коленичил върху красиво гравирания подиум, той смирено наведе глава за молитва. От лявата му страна стояха мирно група навъсени мъже в бели роби. Те бяха духовници — воини жреци — които бяха дошли от региона Нортшир. Благочестивите мъже бяха тук, за да предложат помощ и духовна подкрепа на Тириън в случай на нужда. От дясната му страна стоеше друга група мъже, облечени в блестяща тежка пълна броня. Те бяха Рицари на Сребърната ръка — Паладини. Бляскавите паладини бяха защитниците на Лордерон и Алианса. Те също бяха тук в подкрепа на Тириън, който беше най-новото попълнение в свещения им орден. Пред него имаше широк олтар, който лежеше под огромния стъклопис на прозореца. Слънчевата светлина попадаше точно върху олтара, където друг мъж в роба седеше мълчаливо с огромна книга в скута. Тириън не знаеше кои точно бяха останалите хора в катедралата, които нетърпеливо бърбореха зад него, чакайки церемонията да започне.
Мъжът до олтара вдигна ръка, давайки знак на всички присъстващи да запазят тишина. Тириън притаи дъх. Това беше дългоочакваният момент. Мъжът в робата се изправи и бавно се приближи към коленичилия Тириън. Архиепископът спря до подиума и отвори огромната книга, която държеше. С гръмовен глас Архиепископът зачете:
„Събрали сме се в името на Светлината, за да вдъхнем сили на нашия брат. Чрез милосърдието й той ще се прероди. Чрез властта й той ще просвети народа. Чрез силата й той ще се сражава с мрака. И чрез мъдростта й той ще поведе братята си към вечните дарове на рая.“ След като изрече тези думи, Архиепископът затвори книгата и се обърна към мъжете от ляво. Вълнение обзе Тириън. Пое си дълбоко дъх и се опита да се съсредоточи върху тържествения момент.
„Духовници от Нортшир, ако намирате този мъж за достоен, благословете го“ — каза Архиепископът с тържествен глас. Един от мъжете с бяла роба пристъпи напред, а в ръцете си държеше бродиран тъмносин епитрахил. Той се приближи до подиума и почтително положи благословения епитрахил около врата на Тириън. После потопи пръст в малко шишенце със светено масло и помаза запотеното чело на Тириън.
„В името на Светлината, нека братята ви са излекувани“, прошепна духовникът. После се поклони и се върна на мястото си сред своите хора.
Архиепископът се обърна към мъжете от дясно и отново изрече: „Рицари на Сребърната ръка, ако намирате този мъж за достоен, дайте му благословията си.“
Двама от бронираните мъже пристъпиха гордо напред и застанаха тържествено пред подиума. Единият от тях държеше огромен боен чук за две ръце. Сребърната глава на чука беше инкрустирана със свещени руни, а дръжката беше грижливо обвита в синя кожа. Тириън се възхити от изключителната изработка и красотата на оръжието. Рицарят положи чука върху подиума пред краката на Тириън. После се поклони и се върна на мястото си. Вторият рицар, който носеше чифт раменни брони, пристъпи и погледна Тириън в очите. Той беше Сайдан Датроуен, един от най-близките му приятели. По лицето на рицаря се четеше гордост и вълнение. Тириън се усмихна с благодарност. Видимо овладявайки се, Сайдан постави броните върху раменете на Тириън и изрече с твърд глас: „Със силата на Светлината нека враговете ти погинат.“