Младата му съпруга, Карандра, седеше тихо в големия плюшен стол до прозореца с ръкоделие в ръцете. Щом го видя, тя захвърли бродерията си и се затича да го посрещне. Прегърна го нежно, внимавайки да не го притиска твърде силно.
— Благодаря на Светлината, че се събуди — каза тя.
По нежните й младежки черти бяха изписани едновременно облекчение и загриженост. Сините й очи, както винаги, сякаш виждаха през него. Той се усмихна и я целуна нежно по челото. Сигурно за хиляден път се възхити от красотата й.
— Започвах да се чудя дали няма да проспиш половината година — каза тя.
Веждите му се извиха въпросително, докато докосваше меката й златиста коса.
— Какво искаш да кажеш? От колко време спя? — попита той.
— Почти четири дни — отвърна тя.
Тириън примигна изумен.
— Четири дни — промърмори сам на себе си.
Това обяснява смътните спомени, помисли си той.
— Карандра, какво се е случило с мен? Защо съм спал толкова дълго?
Тя сви рамене и леко поклати глава.
— Не сме сигурни какво е станало — отвърна тя. — Сутринта тръгна на лов и се забави с часове. И понеже никога досега не се бе случвало, се притесних да не би да се е случило нещо лошо. Затова изпратих Ардън да те потърси.
Тириън се усмихна. Ардън беше капитан на крепостната стража и може би най-верният му приятел. Трябваше да се досети, че Ардън е тръгнал да го търси. Карандра продължи:
— Той тъкмо тръгваше, когато те видя на гърба на Мирадор. Каза, че си бил в безсъзнание и си бил вързан за седлото с юздите.
Тириън се хвана за главата с двете си ръце.
— Вързан за седлото? В това няма никаква логика — каза уморено той.
Тя постави хладната си ръка върху челото му, за да го успокои.
— Имаш счупени ребра и ръката ти е тежко ранена. Уплашихме се, че може да си бил нападнат от подивяла мечка. Бартилас се погрижи за раните ти веднага, щом Ардън те доведе тук.
Тириън се отпусна тежко в стола й. Бартилас? Бартилас се е погрижил за раните му? Младежът съвсем наскоро беше посветен като паладин и Тириън се изненада да чуе, че толкова бързо е развил силите си. Понякога арогантен, но отдаден, Бартилас беше назначен като заместник на Тириън — приемник Лорд Паладин на Хартглен. Тириън беше запознал младия паладин с правилата на Свещения Орден и го беше инструктирал според протоколите на политическата арена. Въпреки че се радваше, че младежът е успял да го излекува, Тириън имаше по-важни неща, които да обмисли. Наистина ли се беше сражавал с орка?
Карандра коленичи до него.
— Лечението на Бартилас ти се отрази тежко, а него го изтощи напълно. Докато спеше, няколко пъти бълнуваше — продължи тя.
Той я погледна въпросително.
— И?
— Ами — започна тя със загрижен поглед, — бълнуваше нещо за орки, Тириън. Казваше, че в Хартглен има орки.
Той се облегна изтощено в стола. Спомените от страшната среща бързо нахлуха в главата му. Битката е била истинска. Той погледна жена си в кристално-сините очи и кимна тъжно.
— Наистина беше орк — каза той.
Карандра зяпна и се отпусна върху краката си.
— Светлината да ни пази — промълви тя.
Точно тогава вратата се отвори с трясък и вътре се втурна с подскоци петгодишният Таелан.
— Татко! Татко! — развика се той и се затича към родителите си.
Карандра се изправи, а Таелан се хвърли в скута на баща си. Тириън изохка, когато малкото момче се притисна в ранената му гръд.
— Таелан, момчето ми, как си? — попита той, прегръщайки го силно.
Таелан засия и се усмихна срамежливо, свивайки рамене.
— Слуша ли майка си?
Таелан кимна въодушевено.
— Доста е изпълнителен понякога — гръмна силният глас на Ардън откъм входната врата. — Но е неконтролируем като баща си.
Карандра се усмихна топло на верния страж, който влизаше в стаята.
— Надявам се, че не ви притеснявам. Видях, че Таелан се е затичал насам като бесен огър и реших да го настигна, преди да те е събудил, Тириън. Явно напразно съм се притеснил.
Тириън изохка, докато се изправяше се с Таелан в ръце и пристъпи да поздрави стария си приятел. Двамата сърдечно си стиснаха ръцете.
— Карандра ми каза, че трябва да ти благодаря, задето си ме довел в крепостта. Честно да си призная, Ардън, ако оставях по една златна монета всеки път, когато си ме измъквал от беда…